Чаршаф
Народът, да предположим, е кръг. Общност. Нарисувайте общност в кръг. Така.
Браво. Хвърлете тебешира, няма да ни трябва повече.
Сега потърсете центъра на този кръг. Намерихте ли го? Чудесно.
Забучете знаме. Може и оцапан чаршаф. Или салфетка. Ало, дай пак тебешира. А така. Да означим съвършенството с бяло.
Това е държава. Готова да пази кръга. Общността. Чаршафа.
Сега изведнъж допуснете, че народът го няма.
Чаршафът се вее, все така оцапан. Салфетката е скъсана.
Кръгове има, общности не.
Общност отсъства.
И нейната липса се вее на вятъра като време... ограбено от себе си.
Защо всяка общност се окръглява?
Като разхвърляни атоми - търсим начин да се нагнетим, за да избухнем отново ли?
Свръхнова?
Не, просто нямаме ум да живеем нашироко. И сетива - да мислим дълбоко.
Така ми се струва.
Затова търсим държава, в която да сме си натясно.
Толкова тясна може да бъде и цяла планета.
Ако в нея нямаше народ да я мисли за своя.
Този народ е кръг. Двукрак като динозаврите. Окръжност около остта на своето притегляне.
Деветият кръг. Ужас.
Този на ада ли? Защо животните се унищожават, без да имат нужда от месото си?
Я дай пак тебешира!
Няма народ. Има хора. Човеци.
И ад няма. Него го измислил народът. За да живее там.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
