Диета с яйца

     Първи ден. На закуска изпих две кафета без захар. На обяд, както винаги – в ресторанта с колегите пихме по бира и обядвахме шницел. Беше вкусно. Никога не ям следобед. За вечеря – секс, а след това – свинска пържола и пържени картофи. Без хляб. Чаша вино.

     Втори ден. За закуска препечена филийка с мас и шунка. Може и масло вместо мас, въпреки че не е природосъобразно. Бърз секс. Жена ми се връща утре. После на обяд обяснявам на любимата, че ще ми липсват утринните ѝ ласки и се досещам, че забравих да сменя чаршафите в спалнята. От притеснение диетата изхвърча от уча ми и ям повече, отколкото трябва. Любовницата ми обяснява, че доста съм напълнял и че с годините ставам все по-лаком. Трябвало спешно да предприема нещо. Аз не ѝ съобщавам, че вече съм взел мерки, оставям я сама да се увери, ама то какво излезе? Обядът става прекалено продължителен и тягостен, защото тя  предимно мълчи, хрупайки пресни салати; дъвче ги толкова дълго и бавно, че човек не е напълно сигурен дали се храни или преживя. Става следобед и решавам, че изобщо не си струва да се връщам на работа. Тичам вкъщи, сменям чаршафите, тичам нагоре-надолу из къщата, нервно ми е; по тази причина започвам да вечерям още в пет, за да имам мреме да изтърпя появяването на жена ми – доволна и щастлива като след всяка командировка. Става осем, а аз не съм станал от масата. Телефонът звъни и чуруликащият глас на моята съпруга спокойно ми обяснява, че се е наложило да остане още един ден. Копнеела да ме види. Целувки. Това ме съсипва окончателно. Шоколад преди лягане. Черен. Като нощта. Черно ми е пред очите. Трудно заспивам.  

     Трети ден. Чай. Лимон. Коремът ме боли. Не ми се излиза от тоалетната. Тая диета ще ме умори. В нея пише, че трябва да минат цели седем дни, докато усетя ефект. А се чувствам наедрял. Пък и любовницата ми го каза в очите вчера. Лошо е да ти казват в лицето някои неща. По-добре е да го разбереш от някой злонамерен човек, та да можеш да решиш, че е просто злоба или завист. А да ти го каже любимата, при това съвсем спокойно, сякаш това е нищо незначещ факт, това си е щурм. Въстание. Повод за война. Имах един познат, който си направи някаква тежка операция, за да си премахне тлъстините. Умря. Не знам дали от операцията или от нещо друго, но изведнъж престана да вдига телефона и от общи познати научих, че предал богу дух. Нищо му нямаше на тлъстините. Той беше дал толкова много пари да си ги направи, че беше срамота да дава още толкова, за да ги премаха. Плати с живота си за тази грешка. Лека му пръст, не беше лош човек, тежеше си на мястото. Междувременно става обяд и хапвам в ресторанта нещо леко и не пия бира, а само три чаши вино. За десерт – баклава. Пристрастен съм към баклавата. Много е гадна и тежка, в никакъв случай не бих я докоснал, ако не знаех, че жена ми я ненавижда. Този факт е напълно достатъчен, за да я обожавам. Поръчах си да ми увият едно парче за вкъщи. Ще ям баклава и след вечеря, за да я дразня моята, когато се върне от командировката.

     Четвърти ден. Не закусвам, на диета съм. Жена ми пак се обажда и каза, че непреодолими пречки я принуждавали да остане още известно време там, където е. А къде е това, един господ знае. Залудо плюсках тая баклава снощи. Допускам, че жена ми също си има любовник и вероятно той не е по-слаб от мен. Дали и тя му казва с такава откровеност какво мисли за килограмите му? Може пък да е кльощав и да не му се лепи нищо. Блазе му. Всъщност винаги съм мразел ония изтънчени мъже, дето чукат жена ми и на всичкото отгоре ядат като слонове, а са съвсем префинени и изискани, чак пръстчетата им можеш да счупиш като клечки за зъби, ако се здрависате дружески. Което ме подсеща да си купя клечки за зъби. Днес вечерта ще ходим колегиално да си пийнем в един скъпарски ресторант и ще има сръбска скара. Не мога да ям скара без клечки за зъби – непрекъснато ми остават остатъци от храната между зъбите. Това ме вбесява. Дори не знам защо.

     ... Седми ден. Взех си отпуск. Не мога вече. Дрехите не ми стават. И жена ми не се връща от пустата командировка, както сега наричат двубрачието. Любовницата не се обажда. И аз не я търся. Искам да остана сам със себе си. Тая диета ще ме довърши. Може би трябва да я сменя. Никога не съм обичал яйцата.