Снегът танцуваше като рояк пеперуди . Вятърът го завърташе и посипваше с него сухите клони, а те се превиваха под тежестта му. Преспите блестяха като стъкло под светлината на деня. В това бяло царство само черни дънери стърчаха, като изгубени тъмни петна на белия фон. Горското поточе на места изскачаше изпод ледената покривка и после пак притихваше под нея. Студът скърцаше като ръждясала врата и вледеняваше природата. Сиво и мрачно, небето притискаше в прегръдката си остатъците от деня.
Спас крачеше забързано по пътеката и се озърташе неспокойно. Огромна торба се люшкаше на рамото му и го удряше в хълбока. Усещаше топлината на хляб през вълнения плат. Бе слязъл до селото, за да вземе храната, приготвена от баба му и бързаше да се върне при дядо си и овцете в саята*. Трябваше да стигне преди да се мръкне. Небето почваше да притъмнява. Нощта се опитваше да избута от небосклона деня. В гората, по нощите бе пълно с опасности. Студът и гладът бяха изкарали всяка живинка от скривалището, в т ...