8 min reading
– Благодаря за поканата.
– Няма защо. Длъжник сте ми.
– Аз съм винаги длъжник.
– В смисъл?
– Какъв смисъл?
– Попитах ви защо се смятате за вечен длъжник.
– Не се смятам сам. И не съм вечен. По принцип.
– Но така се изразихте...
– Вижте, за това ли ме поканихте в студиото?
– За какво да съм ви поканила? – В слушалките ѝ протече гласът на шефа: „За мангизи, естествено... Не му цепи басмата на тоя!“
– Да ви обяснявам дали съм вечен и колко пари дължа.
– Да, моля, обяснете. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up