Jan 3, 2020, 11:19 PM  

 Храна за птици 

  Prose » Narratives
713 8 9
Multi-part work
3 мин reading
Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толкова, че да заглуши мислите си и да загуби представа какво е направила. Пееше някаква песен, известна ѝ единствено с еротичните танци на танцьорката от видеоклипа по телевизията.
– Скъпи, ще ми запалиш ли цигара? Бих те целунала и изпушила една, преди да... – нещо от този род се пееше в песента. Жената от време на време поглеждаше в огледалото към задната седалка, където настръхнало и изплашено рошеше крилца птиче в кафез. Погледна пак и видя как решетката на кафеза проблясва в огледалото, а очетата на птичето мъждукат през нея едва доловимо, сякаш то не иска да узнава за враждебните фарове на колите, или какво е решила да прави с него тази лабилна жена. Всъщност то нищо не мислеше, но стоеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??