- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна се нещо изведнъж.- И музика нямам да ти включа. Имаше тук някъде един транзистор, чакай да го намеря. – тръгна да става Косьо,но почти веднага усети спрялата го кокалеста ръка на Стела.
- Недей, Косьо. И така е добре. Всичко е перфектно. А музика… или танц можеш да намериш във всичко.
Стана съвсем тихо. Мъжът седна и запали цигара и като че ли се усмири за малко.
- Във всичко казваш.
- Например в щракането на клечка кибрит, ако се заслушаш – прошепна тя и взе кибрита му. Косьо проследи ръката ѝ. Клечката щракна и тя я сложи пред очите си и се загледа в пламъка. Той въздъхна, гледайки я зад стена от дим. Димът заедно с огъня затанцуваха. - Ето сега от въздишката ти. – тя направи вълнообразно ...