Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да приличам на тази птица. Да летя над всичко и над всички, навсякъде, да виждам от перспективата на надмощието – онова, природното, вроденото. А това би трябвало да означава, че ще съм по-силен, по-умен. Сигурен съм, че птиците са най-умните същества. Доказателството за това, че никой не ги признава за такива. Дори делфините: виждал съм ги как се бият за риба в късната есен край морето. И си мисля – кой има право? Делфините, които вероятно са също толкова древни и смятат, че храната в морето е само тяхна, или птиците, тези единствени динозаври, оцелели след метеорита, блъснал Земята преди шейсет и пет милиона години?
Кой знае. Но това не им пречи да бъдат горди, да имат воля за живот и да се ...