Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи глътки. Пустата пукница обаче не го хващаше! А му беше нужна още малко смелост, за да свърши това, за което бе дошъл. И което трябваше да направи още преди много години. Но сега беше решил. Край! Това омразно парче скала, домъкнато тук от прадядо му някъде от планините на изток, щеше да бъде разбито на най-ситните камъни! Даже не на камъни, а на пясък! Старият не беше жалил сили преди години да го дотътри тук от двеста километра, той също нямаше да пожали сили да го разбие! Взираше се с гняв в дълбоко издълбаните надписи по камъка.
„Лазар Глишев 1870-1916" Пра-прадядо му. Войводата. Героят и от въстанието. С брата си близнак шетали из околията и всявали ужас сред турците. При една битка братът ...