Кой е Алф
Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкавото си, розово кожухче. Ани не отделяше поглед от нея, а очичките й блестяха пълни с надежда.
Ани беше кротко, добре възпитано дете. Разграничаваше злото от доброто и завистта не й бе присъща. Но в този ден, тя в действителност завидя на Петя. Не искаше дългите й руси коси, нито сияещата усмивка, или небесно сините очи. Имаше по-простичко желание! Мечтаеше за нейното плюшено палтенце. Мразеше своето, подарък от по-голямата й братовчедка и размер три пъти по-голям от на Ани. Майка й се опитваше да я убеди колко добре изглежда с него, но тя не спираше да се чувства като в чувал.
Ани и майка й- Магдалена се навечеряха и сега си приказваха в топлата кухня на малката гарсониера под наем. От повече от година двете дами живееха сами.Магдалена се бе развела със съпруга си и бащината помощ сега бе едва 50 лева месечна издръжка за детето. На майка й бе трудно да се грижи за малката, но някак със сетни сили успяваше сама.
- Мамо, нали ти казах, че искам като на Петя палтото. Ти обеща да ми купиш, а зимата почти свърши.
Каза малката с болка в гласа, а майка й отговори:
- Знам, патенцето ми, но заплатата ми...
- Добре, мамо! - Прекъсна я Ани!
Бяха настанали смут и мълчание в малката кухня. Госпожата миеше чиниите, а Ани си рисуваше нещо.
- Днес случи ли се нещо интересно в училище.
С въпрос разчупи Магдалена атмосферата.
- Амии... Кой е Алф, мамо? Съучениците ми си говориха за него днес. Аз също се включвах в разговора, но без да си призная, че не го познавам. Твърдях, че и според мен снощният епизод е бил много интересен. Съжалявам, че излъгах!
Разведена с мъжа си, Магдалена едва "свързваше двата края". Доходите й покриваха таксата за квартирата и потреблението на тока и водата. Минимална сума оставаше за храната у дома. И през ум не й бе минавало, че може да си позволи лукса да имат телевизор. Тя се разтрепери цялата. Очите й се наляха с парещи сълзи и едва продума:
- След малко идвам!
Забегна и се скри в ъгъла на спалнята. Така лесно изречени простичките думи на дъщеря й, се забиха забили болезнено в сърцето й. Коя майка би била спокойна, знаейки че детето й е лишено от нещо... Как можеше да не изпитва тази неописуема болка в гърдите.
Майката, приклекнала в ъгъла на стаята, се чувстваше като нищожество. Не можеше да си позволи да купи хубави, скъпи дрехи на детето си. А как искаше да я видя усмихната, изпълнявайки всяко нейно желание... Магдалена мислено полагаше усилия, но все пак не съумяваше, как да обясни на малката, кой е Алф...
© Веселина Костадинова All rights reserved.
