Feb 21, 2018, 2:10 AM  

За конете и хората 

  Prose » Narratives
1272 2 7
2 мин reading
ЗА КОНЕТЕ И ХОРАТА
През нощта се случи беда. Прогнилият покрив на конюшнята се срути.
Ветеринарният изказа съмнение, че конят може би има счупени или спукани прешлени на гръбнака и известно време трябва да почива.
Когато отново си легна, Марко си спомни, че предния ден обеща на Нено, съседа, да му изоре и бранува нивата. Въздъхна дълбоко, обърна се към стената и заспа.
– Прощавай, комшу, но не мога – извини се на сутринта на Нено. – Нощес се срути покрива на обора и затисна коня. Вероятно има спукани или счупени прешлени на гръбнака. Ветеринарният каза...
– Ама ти нали ми обеща? – възмути се съседът.
– Не трябва да го впрягам известно време.
– Вчера едно говорихме, ти сега – друго.
– Не бива да го впрягам. Това може да го убие.
– Нали ми обеща? – продължи да роптае Нено.
Марко не издържа, качи плуга в каруцата и впрегна коня.
Когато го подкара, Дорчо направи няколко крачки и падна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мильо Велчев All rights reserved.

Random works
: ??:??