Има толкова много причини да останеш насаме със себе си. Разочарования. Очарования – и страх, който те възбуждат. Раздели. Любови. Главобол. Стомашно неразположение. Вдъхновение. И ето, останал насаме със себе си, разбираш, че няма такова нещо като насаме-със-себе си. Сам е този, който е извън себе си. А себе си – това изобщо не съществува. Не можеш да познаеш едно тяло, докато си вътре в него.
Това си мислеше. И после му ставаше смешно: „Ами ако си двуличник? Ако си бил такъв през целия си живот? Как едната твоя част да се примири със съществуването на другата? И коя от двете части представлява точно теб? Има ли значение, щом едното ти лице се крие зад другото и само обстоятелствата дават предимство на някоя от външностите ти? Раздвоеният двуличник ли е или двуличникът е раздвоен?”
Усети, че ще се напика още малко. Едва се стискаше. Как може да го свие простатата точно в този момент, който го връхлитаха относително интересни мисли? Попритисна мястото, което го тревожеше, и се огледа.
...