Katriona (Кети Рашева)
122 7684
Jan 27, 2019, 2:19 AM

 Къщата на Облаците 1 

  Prose » Narratives
2286 18 35
Multi-part work
5 мин reading

Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса акостира директно в кръчмата и викна като в строя: - Един облак!  Беше от последния набор, подлежащ на задължителна военна служба и горчивото усещане, че е бил прецакан, му остана за цял живот. Завидя и на връстниците си, които вече бяха се окопитили и тръгнаха на Запад – да видят що за животно е капитализма и може ли да припечелят от западняците я марки, я долари. Симо, когото още от първото влизане в селската кръчма нарекоха Облака, се сдуши с две приятелчета и след големи перипетии се озова в Германия. Седемте месеца, прекарани в швабско, и до ден днешен остават забулени в дълбока конспиративна тайна. Конфиденциална информация, както казваше години по-късно шантавата му дъщеря! Че е бил арестуван, си личеше по характерно приведените рамене и плашливото озъртане наоколо; че е бит, беше видно и за слепите, а дали беше спечелил нещо, нямаше нужда да се гадае. Дойде си от Германия мърляв и брадясал, със същия прокъсан сак, с който някога замина за казармата и едва събра жълти стотинки да си поръча любимото питие. От гурбетчийския си период, обаче, донесе любимата и до днес на цяла България песен „Я кажи ми, облаче ле бяло!”. И прякорът му се лепна като майка на циганин.

Времената бяха трудни – инфлация, безработица, валутен борд... по селата народът се щураше като окъсняла зимна муха в топъл обор. Симо с големи мъки успя да се докопа до заветната длъжност „оператор на биологична единица”, когато новоизлюпен местен животновъд го извика да му пасе кравите. По цял ден Облака вървеше след „биологичните единици”, пееше любимото „облаче ле бяло”, незлобливо им подвикваше и си мечтаеше за жена. Попъшкваше, сетил се за някоя от малкото си казармени любови, въздишаше дълбоко и гледаше замечтан задниците на кравите. В отговор питомките му размахваха опашки, упорито сочейки крайните къщи на селото. Точно от там се появи любовта на живота му. Тогава 27-годишната мома се зовеше Донка, беше безработна, дръглива и суха като брезова кора, а благият й характер даже родната й майка окачествяваше като „крива като ляв цървул на десен крак”. Една сутрин Донка излезе, рошава и сърдита, да хвърли зърно на кокошките, Облака мина с кравите и някак от само себе си техният роман разцъфна като магарешки трън на селско торище. Донкините майка и баща така се бяха натеглили от „благия” й нрав, че на драго сърце се охарчиха за мента и мастика, за да посрещат и омайват бъдещия зет. На Симо му беше дотегнало от сухоежбина, студена печка и празно легло, и охотно измуча заветното „да” в ритуалната зала на кметството. Булката, мустаката като казак, го стискаше за лакътя като с клещи и гледаше страшно длъжностното лице, да не пропусне нещо и да обявят брака за нелегитимен. По стар български обичай невястата на Симо взе, освен фамилията, и прякора на мъж си. Селяните бързо забравиха кръщелното й име и в летописите на родното си място тя влезе като Облачката. При всичките си кривотии, Донка се оказа работна и пъргава жена. Симо се видя стоплен, нахранен и изпран, къщата блесна, а на него очите светнаха като на преял котарак. Любвеобилна и дашна излезе Облачката, прегръщаше го с неженска сила и го любеше като за последно. В резултат от неистовите й усилия да го направи щастлив, само за пет години му народи три малки облачета от мъжки пол. Даже обръгналата й на тегло и слугинство майка, след изписването на третото бебе от родилното възкликна:

- Доне, спри се, мари майка! Пий хапчета или спирала си сложи!

Родилката облиза горната си мъхеста, та рунтава устна и сложи ред в строя като същински старшина:

- Ти ще кажеш кой ще кара влака! - /Това беше любимата й фраза, а близките й добре знаеха, че спомене ли Донето влака, все едно вика дявола - задават се бъркотии и неприятности/.

Заслугите й към  Отечеството не останаха незабелязани. Заради бързото плодене на деца-българчета, Облачката стана стана всеобща любимка. Никой не й отказваше да й пазарува от града, да я закара или докара. Особено ценен кадър беше тя за младия кмет, който се беше амбицирал не само да задържи, но и да увеличи населението на селото. Давай, Облачке, - окуражаваше я той, - нови учители ще повикам, ще разширя детската градина, ти само раждай! В отговор на почестите смелата българска майчица по всяко време на денонощието препускаше с трите мъника из селото, кърмеше поредното бебе където свари, а по-големите денонощно ръфаха или смучеха /според възрастта си/ обикновени бисквити. Навъртяха ли първите си шест месеца, майка им ги подпираше с две възглавници и слагаше в скута им първата купичка готвено – да свикват. Плюеше с презрение, колчем срещнеше някоя от младите майки с количка:

- Трудно им било! Кокони, калпазанки, мързи ви да си гледате децата... все болни, все в Здравната служба киснете! – и победоносно отминаваше, неспирайки да мърмори – Мойте деца що не боледуват, а? – Щото Донка знае как!

Синовете й растяха като плевели, диви и буйни, семейството малко се позамогна покрай новата работа на Симо... и започна световната криза. С грохот тръгнаха нови вълни от съкращения и уволнения, когато върху главите на семейството Облаци се стовари нова беда – на 41 години Донка забременя! Горката жена беше навлязла със смели крачки в гъстата джунгла на климакса: иде ми-дойде ми, има-няма... и те ти, булка, Спасовден – на ултразвука се виждаше ясно как лудо тупти сърцето на най-новото бебе. Покрай икономическата криза и климактеричните хистерии беше проспала първите три месеца бременност, та сега място за отстъпление нямаше.

 Изтърсачето в „облачното” семейство се роди в компанията на две 13-годишни циганки и една 40-годишна висшистка. Последното донякъде успокои Донка, тя въздъхна философски и си тръгна с пищящия вързоп за село. Това, последното, се оказа момиче и толкова ревливо, че направо им „спря тока”, както казваше майка му. Опитите й да го пробута на когото й да е, да го дундурка за час-два, че да си погледне и тя къщата, удариха на камък. Не го искаха нито баща му и братята, нито баба му. Растеше залепено като вендуза за майчиния гръб, задянато в старовремска цедилка, а мощният му рев сочеше посоката на движение като фар в бурно море. Малцина знаеха, че влюбената във филма „Клонинг” майка му беше типосала името Жади. Симо така и не можа да разбере откъде дойде това извеяно име, и не питаше. Обяснението беше много просто – колчем се доближеше до задянатата с цедилка жена, тя му тикваше ревящото бебе, а бебето го плашеше до смърт. По-големите им деца му измислиха галено име – Жижа, но то не просъществува нито ден, защото селяните бързо се окопитиха, лепнаха му едно "Малката Облачка" и така си остана. Като се замомя, Жади настояваше да й казват Оби, защото истинското й име никой не запомняше, а семейният прякор я отвращаваше.

Но за това – по-късно – следва продължение!

» next part...

© Кети Рашева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отново си го прочетох, да си припомня подробностите. Още се усмихвам.
  • Много образно и пълно с "мечешка" любов, както й се вика Грубоватичка малко.
  • Чудесен разказ! И аз искам! И "Телеграма" от Стойчо искам!
  • Препрочитам и се питам, дали няма да ни зарадваш пак, Кети? Липсват ми твоите разкази.
  • Чудесно, остроумно, увлекателно!... Поздравления, Кети! Чакам продължението...
  • Давай с продължението, Кети!
    Още веднъж те поздравявам за страхотния разказ!
  • Грабна ме от първата дума и не ме пусна до ... липсата на край Чакам продължението!
  • Чудесен разказ ! Пълен с бисери и майтапи. Чакаме продължението .
  • Прекрасно е,четох го с голям интерес!
  • Останах без дъх! Образи, рисувани не с четка, а с голямата баданарка, с размах - и все пак филигранно изваяни, чудо! Такъв мощен талант има ли си реални плодове в книжни тела? Бих прочела всичко, написано от тебе, Кети! Поклон!
  • И смешно, и тъжно... и с любов.
    Много, много ми хареса!
  • Хареса ми! Страхотни сравнения! Поздравления!
  • Умрях от смях, страшно забавно е!
  • Пиши,Кети, страхотно е!Чакам с нетърпение продължението!
  • Прекрасно! Написано с финес! Увлекателно! Поздравления,Кети!
  • Усмихна ме и ме замисли, Кети. Чакам продължението.
  • "Булката, мустаката като казак, го стискаше за лакътя като с клещи и гледаше страшно длъжностното лице, да не пропусне нещо и да обявят брака за нелегитимен."

    Облачна прогноза се очертава. Да видим какво ще донесе продължението. Буря или слънце?
  • От Бога си дарена, Кети, така да знаеш!
    Прочетох с удоволствие и чакам продължението! Много свеж и неподправен лек изказ, аплодирам те!
  • Най после и българското малцинство да придобие самочувствие с този рояк от облачета.Убеден съм че не Оби ще ни докаже своят патриотизъм и занапред.
  • Аплодисменти, Кети! И аз очаквам продължението с нетърпение!
  • Ще се чака тук с нетърпение, то се вижда. Поздрави, мила Кети!!
  • Кети, чакам продължението!
  • Браво!
  • Кети, шапка ти свалям и чакам продължението
  • Кети зажаднях за следващия облак,чакам с нетърпение.Поздрав най-сърдечен.
  • Благодаря ви, мили мои, за отзивите, тези герои са истински хора, плюс това са ми много мили, въпреки тяхната шантавост!
  • Нямам думи,Кети!Знам,че имаш чувство за хумор,но чак толкоз....Всяка дума предизвиква смях!И толкова познати сравнения,които използваш,несравнима си!И аз като теб,чета те,макар и да не коментирам редовно.Ще чакам продължението и не се бави!!
  • Толкова лесно се чете, че чак ми се прииска историята да продължи веднага!
    Щом се налага, ще почакам!Опасявам се, че докато излезе продължението Донка да не зачене пак!😅
  • Допадна ми. Поздрави!
  • Хареса ми как започна историята на "Облаците". Може би си на път да създадеш балкански латиносериал?
    Ще видим...
  • Мале!!! Кети, твоята образност е направо необуздана. И затова разказът ти започва много въздействащо. Нямам съмнения, че ще продължи пак така. От "окъснялата зимна муха в топлия обор" няма начин да не се роди нещо интересно и запомнящо се! Аплаузи!
  • Сочно, уханно, интересно, запомнящо се! Точно в твой стил и по твоя начин! Трябва да те учат децата в училище, Кетинка! Поздравявам те за изключителното майсторство и огромното сърце, което носиш! Здрава и вдъхновена бъди, невероятна си!
  • Еее! Изкефих се! Бравос! И аз тръпна в очакване на продължението.
  • хахаха!!!
    ...и дойде денят, в който пътят на Облачката се пресече с пътя на Хавайската смърт!

    хавайска смърт - коняк с кока кола
  • Кети, така ме замая, че тръпна от очакване. Страхотно е! Усмихвам се още .
Random works
: ??:??