Mar 22, 2021, 7:33 AM

Лесно се не дава 

  Prose » Narratives
473 3 11
8 min reading
Пролетта разтърси зеленото си покривало и опръска земята с цветовете си. Кокичетата срамежливо надничаха изпод рехавите снежни преспи. Минзухарите като свещици пламтяха в пръстта. Майката Земя приличаше на лехунка* жена , носеща ново начало в утробата си. Птиците се завръщаха, носейки на крилете си радостта и любовта на новия сезон. Пчелите жужаха все още сънени след зимния си сън. Балканът свали вехтия бял кожух и започна бавно да облича зелената си премяна, досущ като белобрад прегърбен старец. Облаците, като немирни девойки се гонеха над селото - ту му се усмихваха ведро, ту се мръщеха сърдито или плачеха поройно. Вятърът ги пръскаше и търсеше между тях да си избере изгора. Всите в селото се радваха на тая чародейница Пролет. Земята като пресъхнал бунар*, попиваше сълзите на гонещите се с вятъра и разтваряше недрата си за сеитба. Из въздуха се носеше аромата на люляк, зюмбюл, свежест и любов... Зелената трева покриваше полята с нежната си косица, а полъхът на вятъра нежно я сресваше ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??