Льончо Канапа - трета част
Multi-part work to contents
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в личен опит да разберем онова,което ще се избистри в бъдеще.
През летните ваканции дядо Янаки не оставаше внука си да се шляе,а го стори търговски пътник, за да доставя стока за магазина от София и Пловдив."Докато е още аджамия,че да се поотрака в занаята..."
От София,където дядо Янаки поддържаше стари връзки с Братя Ибришимови от Прилеп и закупуваше конци за шивачите и канап за дюлгерите,сега изпращаше Еленко с поръчки за старозагорските занаятчии.
От Пловдив пък закупуваше от фабриката на Обрешко Обрешков захар и червен пипер.
Вместо да използва посредник той продаваше стоката си в изгода на себе си и на клиента.И покриваше пътни и административни разходи,като се грижеше и Еленко да е доволен от свършената работа.
Както навсякъде в живота и тук се намериха зевзеци сред съучениците на Еленко.След като разбраха,че той с труд си изкарва прехраната,а те,синове на състоятелни родители,за които не беше трудно да осигурят на синовете си безгрижие през лятото,взеха да подкачат младият момък...
Следва продължение
© Стойчо Станев All rights reserved.
