Dec 20, 2020, 12:17 AM

 Може би- ч. 2 

  Prose » Narratives
158 2 6
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Иване! Нека има слънце и в зимните дни на твоята улица!
  • Хареса ми разказа ти, Румяна! Поздравления!
  • Благодаря за хубавите думи, Миничка! Нека целият ден, в това кошмарно време за всички, бъде изпълнен с мир в душите ни! С прегръдка ти благодаря!
  • Добър разказвач си , Руми, правиш читателя съпричастен с перфектно подбрани моменти, в които се чувства , на мястото на героя! Харесах и го оценявам!
  • Благодаря ти, Младене! Още не съм успяла да си взема въздух след поместването на скромният ми разказ тук! Чувствам се като след изпълнение на сцена трудна ария и ти ми поднасяш изненада! Благодаря ти с поклон за поставянето му в “Любими“ и още повече, за топлите думи!
    Благодаря !
  • Каква симбиоза между котка и дама. И невероятен финал с триметрови хора, сякаш от книгата на Луи Повел и Жак Бержие - "Утрото на магьосниците". Но пеенето, посветено на сираците, надделяващо над тъгата от смъртта на майката, ми остави особен привкус на истина. Защото на този свят единствено любовта и музиката, могат да надделеят над смъртта.

    "И тя се качи на лодката! Звездичките от черната ѝ копринена рокля се бяха посипали върху небето и от там ѝ осветяваха пътя! А той минаваше между ледени блокове, айсберги с огромни, три метрови хора, които ѝ се усмихваха навярно…"

    Навярно по-одухотворено и красиво никой не би съумял да завърши втората и последна част на разказа ти, Руми. Поздравявам те и ти пожелавам светли коледни празници!
Random works
: ??:??