На море в Космоса 5
Multi-part work « to contents
Картината е това... Безкраен космос с премигващи звезди. Малка синя планета, цялата огромен океан, в средата остров със златна корона от пясъчен бряг и обширна гора, като в единият край блести огледално езеро, а на брега съм аз и... Шесте копия на жена ми плюс двата андроидни робота. Всички сме заобиколени от пъстро множество най-различни животни.
- Зиги, кога да очаквам нови попълнения от моята женичка?
- Господине, трудно е да се предвиди, защото зависи от количеството клетки, които е изпила от урината на пъпкуващите антилопи.
Погледнах голата групичка еднакви жени до мен. Бяха прекрасни с малките си стъпала на краката, които приличаха много на копитца, а над щръкналите им дупенца имаше по една пухкава опашка. Чак сега осъзнах, че са голи и отново ми трябваше информация.
- Габи, къде на острова има магазин за дрехи? Красавиците ми не могат да ходят така.
Бях озарен от една обща усмивка на шесте прелести.
- Господине, според картите на 400 метра от тук има магазин за облекла и обувки. По информация е ръководен от най-истинския мъж на планетата.
Чу се едно шестгласо:
- Уау!!!
Потях се, като като прасе от жегата, която бе настанала.
- Зигфрид, има ли някаква сянка, да се скрия от това слънце?
- Мога да ви помогна, Господине.
Моят верен помощник притича до съседен храст и откъсна няколко червени плодчета, после ги сложи върху главата ми и... Изведнъж в небето се появи огромна птица, направи няколко кръга и кацна на раменете ми. Стоях облещен и не вярвах на очите си, но наистина усетих хладината от крилата и.
- Прекрасно, каква е тази птица?
- Мътеща главомора.
- Какво ще значи туй?
- Ако приеме главата ви за подходяща, може да я излюпи.
- Каквооо?!!!
- Не е нещо особено, просто ще поникнат крила на черепа ви.
Започнах да махам, като луд, за да отлети, но тя не мърдаше.
- Зигфриде, веднага да махнеш тази гад от главата ми!!!
Птицата се наведе и впери едно голямо зелено око в мен. После изкрещя:
- Брау.
Габи отиде да набере още плодчета.
- Кога мога да очаквам главата ми да се окрили?
- Вероятно скоро, Господине.
Бях готов да припадна, а това мътещо чудовище отново впери в мен зеленото си око и пак изкрещя:
- Брау.
- Защо този крилат урод постоянно повтаря Брау?!
- Защото така се казва, Брау. Превода на името и е много близко до нашия език- Браво.
Габи подреждаше по земята плодчета и сянкомътещата птица се наведе пак, погледна ме, изврещя поредното си "Брау" и след това шумно се изака на гърба ми. Успях да я цапна по-яко и отлетя крещейки Брау...Брау...Брау. Усещах, как "подаръкът" на гърба ми започва да се втвърдява. Явно трябваше и аз да си купя нови дрехи. Така че с бодра стъпка поехме към магазина.
Наистина беше съвсем близо, лъскава стъклена сграда с надпис "Съблечете се, за да ви облечем". Отдолу бе и покъртителното послание "Ще бъдете обслужени от най-истинския мъж на планетата" Влязох в лъскавия магазин и що не припаднах. В средата на мраморния под бе застанало нещо, което не знам, какво беше, но не беше мъж. Някакъв минотавър с много малка глава, купчина от мускули и огромни стъпала, сякаш беше с плавници.
- Добре дошли, скъпи гости! Гледайки тези прекрасни дами, сигурно искате да ги облека?
Копираните идиотки на жена ми се кискаха с ръце на устата. и веждите им бяха в средата на челата.
- Учудващо, но познахте!
- Това ми е работата да преценявам правилно нещата.
- Какво имате, като облекло за тях и къде са съблекалните.
Малката глава, върху пирамида от мускули се ухили така, че се виждаха всичките му изкуствени синьо-бели зъби.
- Ми те са си голички, що им е съблекалня?
Стоеше пред мен с изкривени китки, като гей.
- За да пробват дрехите, които им дадете, пък и за мен трябва да взема нещо ново.
- Ух, че сте ми умничък, прелестен Господине.
И с танцова походка шляпайки с огромните си стъпала дойде и ме ощипа по бузата. Искаше ми се да го шибна в малката глава.
- За съжаление имаме само бански, защото на нашата планета е вечно слънце. Сега ще ви покажа най-новите модели за жените са "Ева фърст", а за вас бих ви предложил най- съвремената трактовка на мъжки бански "Мачо 3000".
Изприпка с огромните си стъпала и се върна, носейки някаква камара от ластици.
- Тия ластици, за какво са?
- Уф, Сладуранчо, ми това са банските.
Взех един и повиках най-близкото копие. Тя със скоростта на мълния нахлузи ластичната си премяна и отново щях да се гътна. Беше някакво листо покриващо срамните и части, а на гърдите други две също хванати с ластичния такелаж.
- И това, какво е?
- Мъничкият ми, ами това "Ева фърст".
- Виждам, че е Ева, но дали е фърст не знам.
Останалите пет копия вече се бяха пременили.
- Дайте да видя моя бански.
Подаде ми нещо, пак с ластици и една торба отпред.
- Къде е съблекалнята, да се преоблека?
- Ми нали ти казах, Сладуранчо, че няма такава, пък и ще е прекрасно да гледам, как се обличаш.
Срам, не срам съблякох вече тенекиената риза и се натиках в онова нещо, но не знаех, къде да дяна дългите ластици. "Истинският мъж" се втурна да ми помага.
- Чакай, Бебчо, тия ластици се слагат, като презрамки.
Погледнах се в огледалото и ми се искаше да изкрещя. Бях като Карлсон с презрамки и една торба отпред, да ми крие срамотиите.
- А, обувки мъжки имате ли?
- Разбииира се, Торбаланчото ми сладък. От 50 номер нагоре са. Ето моите крака си ги имам от тате и са 65 номер.
Представих си цялото семейство, как се настъпват по краката плавници, докато се разминават вкъщи.
- Добре, прескачаме обувките и ми кажете сметката дотук.
- 800 космични кредита.
- Алооо, аз за двеста дойдох със совалката до тук, а ти искаш да ти платя целия магазин с ластици на един път.
- Амииии, Глъбчето ми, туй е фешън, кууул колекция, шита от най-известните космични моделиери и е наградена с отличието "Вселенен златен ластик", както и...
Изведнъж едната от жените ми започна да трепери, пльосна се на пода и се разля, като желе. После бавно се събра в двоен модел на първата.
Зиги нервно тъпчеше на едно място и повтаряше
- Господине...Господине, трябва да бягаме за липохондриум, започна пъпкуването на жените ви и може да станат безбройни.
Бързо платих на "истинския мъж" и цялата група се понесохме в бесен тръст към гората. Зиги бягайки ми извика:
- Трябва да се пазим от...
Следва продължение
© Гедеон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бафма ... и там бях ... всичко беше супер турбо мега ... ам не разбрах - инкубационния период от много ... много месеци му се губи (незнам кво е правил и дробил автора през това време ... може чафка да е изпила и птица да е запълнила балона в главата през това време) ... а може и да е плод от слънчасването тези дни че пак е станал многословен ... 😎😶😶😶😶
-
Жена и половина е голям героизъм, щото не знайш, къде ша са поява трета половина.
-
А, точно “майка хранилница за много жени” 🤣🤣 точно Зиги щото е, затуй едва-едва се справя с една жена и половина (половинката е кучето!!) ама виж, за робот много добре се представям! 🤣
-
Представяш ли си осем жени!!! Хората с една не могат да се оправят, ама това е защото нямат Зиги. Той е, като майка хранилница за много жени.
-
Лелеле, тия като се пъпкуват, жална му майка на лирическия
-
Знам, още стои не публикуван разказът ми за конкурсите във ВИТИЗ, който смятах да го направя свързан с твоя. Иначе, добре че е Габи да ни спаси всички.
Като ти казах преди, че в теб се крие бъдещият Брад Пит ти не вярваше.
Не слушай, Щурака тя предлага тия опънати ластици, моите са свободни. -
Габи винаги спасява положението, Вал! 😅 А ако опънатите ластици, за които говорите, участват във филма, аз съм пас, макар че съм великолепно актьорче 😅😅😅
-
По-добре удушен, отколкото посрамен ха ха Тва със силикона, дето си го причиняват е много по-смъртоносна илюзия
-
Кво притегляне, те ша го удушат, като едното нищо.
-
хаха Що ужаст? Искаш да е неудържим ли Хем го удържат, хем го предпазват от земното притегляне :р
-
Ми чети бе, плодчетата я примамват, като са на нечия глава, за да я мъти.
Ти представяш ли си опънати ластици да ти държат пакета... Ужас!!! -
Брау!
Това с птицата мноу яку. Само трябва да вържеш по-добре логиката - защо птицата ще каца на главата ти, след като плодчетата, които я примамват, са много повече на храста, отколкото на главата ти. И още нещо - качествените ластици имат свойството да се разпъват, не им трябва дължина
"Тирантите" са юзди, а не тиранти :р -
Не бе, сериозно ти говоря ша го филмират вероятно и искат още 20 части.(Делян няма да се разсърди, че изнасям секретна информация)
Ша говоря да те вземат за ролята на Зиги.
Почнах 6 част и там е пълен батаклък
Има амнезийни паяци и добре, че е Габи. -
Пиши, пиши 🤣 Габи ще е с Ева Секънд Глобул Едишън 😅
-
Малиии, Красимира, ко ша правим сига, кат си го прочела!!! Бегай да пийш нещо безалкохолно, можи да ти мини ферментацията, ако не очаквай крила на черепа.
Зиги, съкровище космично, що са чудиш, като знайш, че сме в телепатично-електронна връзка. Обувай Мачо 3000 и идвай. Габи може да е без Ева Фърст с традиционното облекло на Глобул, щото не искам да ма рита по бански.
Сега ми се обадиха, че трябва да напиша още 20 части. Тъй че се захващай на работа. -
Ей, само за умни било... е, прочетох го без да искам и чак после разбрах, ала е късно вече да се връщам а-хах. Влезе ли ти нещо там, трудно излиза, ако е нещо. А "Ако приеме главата ви за подходяща, може да я излюпи." Не знам какво пиеш, но ферментацията е успешна
-
Ти екзорсизъм ли ми направи, бе, Вал? Викам си я дай да видя кво става и ко гледам - че аз съм пак на работа в Космоса?!? Не съм бил уволнен! 🤣🤣 Така ме развесели кат видях заглавието още преди да прочета първата дума… и бам ей тъй - 🤓🤓🤓! Аз съм дъждът, ти шаманът. “Брау” и аз като крилатия! Обличам Мачо 3000 и ида. Само на роботи дал става?? 😆😆 А, да видим после от какво ще трябва да се пазиш! Да не са други роботи? Или безкрайно много Габита? 😱🤣🤣
-
Радвам се, че умните го четат.
Благодаря ти, Безжичен. -
E, признавам, наистина имаш добра фантазия и чувство за саркастично (дори подигравателно) писане. Това ми харесва. Ама глупаците (твърде много вече) няма да го прочетат...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
