На море в Космоса 5

   Картината е това... Безкраен космос с премигващи звезди. Малка синя планета, цялата огромен океан, в средата остров със златна корона от пясъчен бряг и обширна гора, като в единият  край блести огледално езеро, а на брега съм аз и... Шесте копия на жена ми плюс двата андроидни робота. Всички сме заобиколени от пъстро множество най-различни животни.

- Зиги, кога да очаквам нови попълнения от моята женичка?

- Господине, трудно е да се предвиди, защото зависи от количеството клетки, които е изпила от урината на пъпкуващите антилопи.

Погледнах голата групичка еднакви жени до мен. Бяха прекрасни с малките си стъпала на краката, които приличаха много на копитца, а над щръкналите им дупенца имаше по една пухкава опашка. Чак сега осъзнах, че са голи и отново ми трябваше информация.

- Габи, къде на острова има магазин за дрехи? Красавиците ми не могат да ходят така.

Бях озарен от една обща усмивка на шесте прелести.

- Господине, според картите на 400 метра от тук има магазин за облекла и обувки. По информация е ръководен от най-истинския мъж на планетата.

Чу се едно шестгласо:

- Уау!!!

Потях се, като като прасе от жегата, която бе настанала.

- Зигфрид, има ли някаква сянка, да се скрия от това слънце?

- Мога да ви помогна, Господине.

Моят верен помощник притича до съседен храст и откъсна няколко червени плодчета, после ги сложи върху главата ми и... Изведнъж в небето се появи огромна птица, направи няколко кръга и кацна на раменете ми. Стоях облещен и не вярвах на очите си, но наистина усетих хладината от крилата и.

- Прекрасно, каква е тази птица?

- Мътеща главомора.

- Какво ще значи туй?

- Ако приеме главата ви за подходяща, може да я излюпи.

- Каквооо?!!!

- Не е нещо особено, просто ще поникнат крила на черепа ви.

Започнах да махам, като луд, за да отлети, но тя не мърдаше.

- Зигфриде, веднага да махнеш тази гад от главата ми!!!

Птицата се наведе и впери едно голямо зелено око в мен. После изкрещя:

- Брау.

Габи отиде да набере още плодчета.

- Кога мога да очаквам главата ми да се окрили?

- Вероятно скоро, Господине.

Бях готов да припадна, а това мътещо чудовище отново впери в мен зеленото си око и пак изкрещя:

- Брау.

- Защо този крилат урод постоянно повтаря Брау?!

- Защото така се казва, Брау. Превода на името и е много близко до нашия език- Браво.

Габи подреждаше по земята плодчета и сянкомътещата птица се наведе пак, погледна ме, изврещя поредното си "Брау" и след това шумно се изака на гърба ми. Успях да я цапна по-яко и отлетя крещейки Брау...Брау...Брау. Усещах, как "подаръкът" на гърба ми започва да се втвърдява. Явно трябваше и аз да си купя нови дрехи. Така че с бодра стъпка поехме към магазина.

Наистина беше съвсем близо, лъскава стъклена сграда с надпис "Съблечете се, за да ви облечем". Отдолу бе и покъртителното послание "Ще бъдете обслужени от най-истинския мъж на планетата" Влязох в лъскавия магазин и що не припаднах. В средата на мраморния под бе застанало нещо, което не знам, какво беше, но не беше мъж. Някакъв минотавър с много малка глава, купчина от мускули и огромни стъпала, сякаш беше с плавници.

- Добре дошли, скъпи гости! Гледайки тези прекрасни дами, сигурно искате да ги облека?

Копираните идиотки на жена ми се кискаха с ръце на устата. и веждите им бяха в средата на челата.

- Учудващо, но познахте!

- Това ми е работата да преценявам правилно нещата.

- Какво имате, като облекло за тях и къде са съблекалните.

Малката глава, върху пирамида от мускули се ухили така, че се виждаха всичките му изкуствени синьо-бели зъби.

- Ми те са си голички, що им е съблекалня?

Стоеше пред мен с изкривени китки, като гей.

- За да пробват дрехите, които им дадете, пък и за мен трябва да взема нещо ново.

- Ух, че сте ми умничък, прелестен Господине.

И с танцова походка шляпайки с огромните си стъпала дойде и ме ощипа по бузата. Искаше ми се да го шибна в малката глава.

- За съжаление имаме само бански, защото на нашата планета е вечно слънце. Сега ще ви покажа най-новите модели за жените са "Ева фърст", а за вас бих ви предложил най- съвремената трактовка на мъжки бански "Мачо 3000".

Изприпка с огромните си стъпала и се върна, носейки някаква камара от ластици.

- Тия ластици, за какво са?

- Уф, Сладуранчо, ми това са банските.

Взех един и повиках най-близкото копие. Тя със скоростта на мълния нахлузи ластичната си премяна и отново щях да се гътна. Беше някакво листо покриващо срамните и части, а на гърдите други две също хванати с ластичния такелаж.

- И това, какво е?

- Мъничкият ми, ами това  "Ева фърст".

- Виждам, че е Ева, но дали е фърст не знам.

Останалите пет копия вече се бяха пременили.

- Дайте да видя моя бански.

Подаде ми нещо, пак с ластици и една торба отпред.

- Къде е съблекалнята, да се преоблека?

- Ми нали ти казах, Сладуранчо, че няма такава, пък и ще е прекрасно да гледам, как се обличаш.

Срам, не срам съблякох вече тенекиената риза и се натиках в онова нещо, но не знаех, къде да дяна дългите ластици. "Истинският мъж" се втурна да ми помага.

- Чакай, Бебчо, тия ластици се слагат, като презрамки.

Погледнах се в огледалото и ми се искаше да изкрещя. Бях като Карлсон с презрамки и една торба отпред, да ми крие срамотиите.

- А, обувки мъжки имате ли?

- Разбииира се, Торбаланчото ми сладък. От 50 номер нагоре са. Ето моите крака си ги имам от тате и са 65 номер.

Представих си цялото семейство, как се настъпват по краката плавници, докато се разминават вкъщи.

- Добре, прескачаме обувките и ми кажете сметката дотук.

- 800 космични кредита.

- Алооо, аз за двеста дойдох със совалката до тук, а ти искаш да ти платя целия магазин с ластици на един път.

- Амииии, Глъбчето ми, туй е фешън, кууул колекция, шита от най-известните космични моделиери и е наградена с отличието "Вселенен златен ластик", както и...

Изведнъж едната от жените ми започна да трепери, пльосна се на пода и се разля, като желе. После бавно се събра в двоен модел на първата.

Зиги нервно тъпчеше на едно място и повтаряше

- Господине...Господине, трябва да бягаме за липохондриум, започна пъпкуването на жените ви и може да станат безбройни.

Бързо платих на "истинския мъж" и цялата група се понесохме в бесен тръст към гората. Зиги бягайки ми извика:

- Трябва да се пазим от...

     Следва продължение