Не бива
Всеки път, когато помисля за България, се чувствам чужд.
Не съм напускал страната си никога. Тя ме направи чужд.
Умишлено.
Целенасочено.
Тук има толкова висши училища, които не създават продукт, а печелят. Вие ще кажете от какво.
Тук има толкова болници, които не лекуват. Вие ще кажете защо.
Тук има толкова професори, колкото няма в цяла Европа. Кажете защо.
В България има толкова много свобода, само че никой не знае защо е. Кому е принадлежна.
Хората намаляват, човеците остават. И едните сякаш се борят с другите.
Никой няма право, а правата се въргалят из улиците. Защото са книжни.
Институциите не работят, свободни са да го правят. Работят като адвокати - по поръчка.
Държавата си взема отпуск по всяко време. И произвежда избори, докато за сметка на данъкоплатците политиците не си свият сърмите.
Конституционният съд от време на време съобщава, че парламентът не работи според Конституцията. Но това не пречи на работата на парламента. Нима основният закон е пречка да се произведат други, противни на него закони?
Не. Който овладее мнозинството в парламента, има право да вледее - каквото и да значи това. Откраднеш ли вота - добиваш право. Не само на власт. Права добиваш. Върху уж незаивисиммата съдебна власт, върху регулаторите... Върху всичко.
Навсякъде се краде, но затова се пишат закони против кражбата.
Оказва се, че законодателството се бори с това, което създава.
Единственият начин да печелиш е да не работиш.
Не бива това да е държава.
В Европейския съюз.
Друго трябва да е това.
И Европейският съюз няма нищо общо.
Еврото - хептен.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
