Елизабет реагира инстинктивно. Отскубна се от ръката на Сам, заобиколи го и изрита пияницата с разярен вик, преди той да е успял да извади ножа, за да го забие още веднъж. Мъжът се строполи на земята.
– Малка кучка! – изрева мъжът. – Само да…
Елизабет го изрита още веднъж в главата. Усети хрущене под крака си и с ръмжене го срита още веднъж. Не си спомняше някога да е искала да унищожи някого повече. Чудовището вътре в нея искаше да го убие и този път Лизи бе напълно съгласна с него. Когато той не помръдна повече обаче, тя му обърна гръб, макар хъхрещото му дишане да й казваше, че е още жив.
После, обеща на себе си и на Сянката.
Сега се върна при Сам. Ножът стърчеше от кръста му, там където беше бъбрека му, а кръвта от две други рани се стичаше по крачола на униформата му и капеше на пода. И въпреки това той продължаваше да държи мятащото се момче.
Беше го направил нарочно. Тя знаеше, че можеше да отбие такава атака с лекота, като ползва сенките, но ако го бе направил, щеше да се разкр ...