Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, му се искаше да допринесе с каквото може за обществото. Е, не се получи и си остана с празния лист, както обикновено. Излезе да се разтъпче, да поживее, та нали истинските писатели се учат предимно от живота? Беше сложил последните си чисти дрехи за навън. Типично, за писател, беше разхвърлян и мърляв. Тръгна към училището където някога бе учил, това място му навяваше хубави спомени, връщаше го в миналото, а така като настоящето не му харесваше особено, в последните седмици прекарваше там доста време. То беше неговият портал и затвор. Не му позволяваше да продължи напред, стремеше се да живее по старо му, не искаше да порасне. Ей го на, пристигна, подпря се на оградата, където на времето пуш ...