Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им от ротата останаха в изчакване на втора заповед.
Промъкваха се бавно през просеките на гората. Изглеждаше, че в придвижването няма конкретна цел – през пролуките на брезента, с който бяха загърнали покрива и страничните прегради на камиона, войниците виждаха един и същи храсталак, покрай който като че ли минаха няколко пъти. По едно време бетеерите ускориха и се чуха крясъците на ефрейторите:
– Слизайте! Бързо! По-бързо! Вляво! Там са.
Сапьорите нахвърляха раниците една върху друга и затърчаха по билото.
– Бежанци! – чуваха гласове. – Има жени и деца! Не стреляйте, само във въздуха!
Гонката продължи до пладне. Някъде по това време от източното шосе пристигна специализиран автомобил на военн ...