Искам да ви разкажа историята на една жена, която изграждаше своя живот и този на децата си на основата на честността. Тя бе една обикновена жена, както всички останали. Характерът ѝ бе мъдър, благ и смирен. Битовото ѝ ежедневие бе свързано с домакинските задължения. Мъжът ѝ работеше добре платена, държавна работа, а децата ѝ ходеха всеки ден с усмивка на училище. Тя бе много доволна от живота си. В къщата ѝ присъстваше основно Щастие. Години наред това семейство живееше щастливо, но дойде време, в което всичко сякаш се преобърна.
         Минаха се много години. Щастието на това семейство бе блед спомен. Хубавото жилище, което бе купено с парите на трудолюбивия мъж, бе взето от имотни измамници. И мъжа вече го нямаше. Той бе напуснал този свят. Една обща снимка с жена му пазеше вечен спомен за тяхната любов. Децата им отдавна бяха емигрирали в други държави, защото тяхната не им даваше шанс за реализация.
         Жената остана самотна. Нищо друго не ѝ оставаше, освен да се върне в къщата, в която бе израснала, в самотната, малка, порутена къща.
         Завърна се жената в началото на своята житейска пътека. Единствено едно коте, което бе намерила на улицата, ѝ правеше компания в смразяващата самота. Самотата бе убийствена, разкъсваща съзнанието и желанието за по-добро утро. Когато жената полягаше да си почива, уморена от всичко, си мислеше, че небето и земята ще се слеят и ще я погълнат в храма на вечността.
         Нощта бавно се спусна навсякъде. Тя погали котето с престарелите си, сбръчкани ръце. Двамата се отпуснаха и заспаха спокойно, оставяйки самотата бдително да пази тежките им без това животи.