Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Баща му работеше от сутрин до вечер и когато се прибереше, отпускаше дебелия си корем на мекия матрак. Космите на мръсните му пръсти най обичаха да се увиват около стъклена бутилка с черно вино.
Трети член на семейството нямаше. Всеки нормален читател би се запитал: ,,Къде ли е майката?’’. Отговорът се крие в небесата.
Красивата, но мълчалива Ангелина се спомина преди три години. Жената, омъжена насила за този бездарник, не можа да издържи на всекидневните му пиянски представления. Колко бой бе понесла от токсичния си сродник... Нишката на страданието се скъса... И вече нямаше страдание...
Стоян порева три дни от хорски срам и продължи да пие. У него нямаше никакъв печал. На повърхността на овъ ...