Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясемин спеше щастливо в леглото си, на кръста ù се допираха малките краченца на сестра ù, сложила глава в другия край на пружиненото легло.
Баба Къймет бе станала рано, на печката кипеше чайник с липов чай. Дядо Юзеир влезе тихо в стаята и сложи дървата от скута си в щайгата до печката, след което се приближи до леглото на децата и погали спящите си внучки.
- Къймет, чии са тези съкровища? - гласът му трепереше от вълнение и любов.
- Наши са, Бей!Наши!Да са живи и здрави! - рече бабата, целувайки меките бузки. - Аз отивам да издоя козата, бей, не ги събуждай до тогаз.
Дядото кимна с глава и седна на малката табуретка пред печката, протегна длани върху кръглия сач и протри една в друга изстинали ...