Не мога да спя. Голяма гадост, Така живея два пъти повече в реалността, а тя ме води до мисли. Мисли, които понякога измъчват.
Реших да отида на психолог. Влязох в чакалнята и... Тя диша. Стените се движат ритмично, като на живо същество.
Дълго чаках... Накрая чух по високоговорителите.
- Моля влезте!
Станах, отворих вратата и почувствах някакъв полъх. Сякаш невидим мина край мен. Вътре е бяло, искрящо бяло, а зад стъкленото бюро е седнал мъж. Изглежда ми много познат...
О, да! Господин Никой. Чудна работа, този човек е навсякъде!?
- Заповядайте. Седнете на кушетката.
Седнах, но имам усещането, че е върху облак.
- Кажете проблемът си.
- Не мога да спя и е много мъчително.
Погледна ме и се усмихва.
- Никак не можете да спите или просто е малко? ...