Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”

     Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чакат реда си.

     – Ще ми се скапе зелето на терасата – съобщава тъжно нисък човек с още по-ниско самочувствие. Уж води разговор, а погледът му само в земята гледа. – Не съм сложил много, но обикновено ни стига чак до февруари.

     – Това не е чак толкова голям финансов колапс, друже! – опита се да повдигне духа и главата му съпричастник, който стърчеше с един метър над него. Като видя, че не повдигна нищо с думите си, добави злобничко: – Сигурно си дал барем двайсет лева за зелето. Двайсет лева на вятъра! Това не може да си го позволи всеки.

     Мъничкият още повече се сви в себе си. Помълча малко и отрони пресипнало:

     – Аз все по това време го слагам. Откъде да знам, че ноември ще е толкова топъл?

     – Ами не гледаш телевизия, затова! Аз по цял ден следя прогнозите за времето. И съм винаги подготвен.

     – Значи ти не си сложил зелето, така ли?

     – Аз с такива глупости изобщо не се занимавам. Когато бях дебил като теб и почти толкова нисък, слагах един бидон в мазето. Не за друго, а защото там всяка вечер льокахме домашна превъзходна с комшиите. Откакто спрях пиенето, и зелето спрях. Няма смисъл вече. Пък и не е европейско.

     – Че то и в Европа ядат кисело зеле – упорстваше нисичкият. – В Германия го обожават. Правят го с мед, бахар и оцет. Много е вкусно, особено ако има и наденичка.

     Опашката вървеше бавно. Понесе се слух, че системата пак се е скапала. Днес беше денят за плащане на пенсиите на родените през тази далечна година на отминалото хилядолетие. Чуха се думи, подмятания, викове: „Сигурно се надяват да умрем тука!”, „Добре поне, че не е студено”, „Аман от тия техни компютърни системи! Все се бъгват, когато дойде време за пенсии. По-добре калем да ползват!”, "Какво е бъгват?"... Някои си тръгнаха, заканвайки се, че ще се върнат след час с журналисти под ръка. Опашката се разреди, осиротя. Двамата продължиха разговора си:

     – Ти ходил ли си в Германия, та толкова знаеш?

     – Не съм ходил там.

     – Нито във ФРГ, нито в ГДР ли?

     – Ама те нали скоро се обединиха, а? Вече са една държава.

     – Това няма никакво значение за нашата тема. След като не си бил в нито една Германия, няма как да знаеш, че ядат кисело зеле. Нито пък как точно не го ядат – с бахар, с мед или с оцет.

     – Германия е част от Европа – инатеше се ниският и съвсем забоде погледа си в земята. – Значи носи български ген. Щом ние обичаме кисело зеле, значи цяла Европа ще го харесва. Германия - също.

     Високият се засмя. После подигравателно съобщи:

     – Това пък откъде го измисли? Ти си голям шегобиец.

     – Ето, чети! – подаде му вестник по-долният. – На първа страница го пише.

     Онзи взе внимателно вестника, намръщи се, установи, че не може да прочете малките букви и затова извади от вътрешния джоб огромни кръгли очила, излезли от производство някъде през средата на миналия век. Движеше устните си, докато четеше. Прочете краткото съобщение, сбърчи веждите си още повече и мълчаливо върна газетата.

     – Започнах се изчерпателно с изложеното. Интересна информация. – Каза го като на себе си. – Сега вестниците много лъжат. Ама може и да е вярно. Щом Европа е част от ДНК-то на България, значи сме добре. Ще взема и аз да си сложа зеле. Какво беше ДНК между другото?

     Ниският най-после поизвърна лицето си към небето, за да погледне исполина до себе си. Установи, че е съвсем грозен и дори по-стар от него. Това му даде кураж:

     – Още помня от училище какво е: съкратено наименование на дизоксирибонуклеинова киселина.

     – Киселина ли? Значи България е киселина? Нещо пак за кисело зеле ми говориш, а?

     – Не, не такава киселина. Химическа или биологическа субстанция е това, носи генетични инструкции за биологичното развитие на всички клетъчни форми на живот и на вирусите.

     – Брей! Ти май много знаеш, бре! Това във вестниците ли го прочете?

     – Не, казах ти – помня. От училище. Чрез ДНК-то се съхранява генетичната информация.

     – Тогава ми кажи: нашето, българското ДНК, на клетка ли е или на вирус?

     – Не зная.

     – Е, разгеле: най-после и ти да не знаеш нещо. За малко да реша, че си като оня от приказките – Педя човек-лакът брада. Ама нямаш брада. Трябва да си пуснеш. Ще заприличаш на стареца-разказвач Маестро от анимационния сериал на Da Vinci Learning. – Разтресе се от смях и от задоволство: сравнението си го биваше. – Гледаш ли го?

     – Не, не гледам телевизия.

     – О, да! Забравих. Затова си сложил зелето по никое време – баш в разгара на циганското лято. Язък за двайсетте лева.

     Не чу отговор на подигравателната си забележка и затова продължи:

     – Чуй какво ще ти кажа, многознайко. Аз може и да не разбирам много от биология, но ще ти съобщя, че наричат Европа още "стария континент". От мене да го знаеш. Тя всъщност не е по-стара от другите континенти, само е по-остаряла от тях. Както ти – от мен. Разбираш ли?

     Не дочака отговора. Мисълта му ливна като олио:

     – Само този факт е достатъчен, за да констатираме, че в гените ни тече старост – в твоя случай облагородена с деменция и ниско самочувствие. Защо ти е кисело зеле, като си се вкиснал като лимон? А? Ако България е на 1300 години, и Европа е на толкова. Така излиза от твоята информацийка във вестника. Ти географията помниш ли я от училище? Или само биология си учил?

     – Помня това-онова – защити се другият. – Евопа трябва да е по-стара от България.

     – Глупости! Няма как това да е вярно. В статията пише, че Юнкер е казал: Европа е част от ДНК-то на България, а не обратното! Ето какво е станало, значи: когато континентът Европа се е отцепил от единствения материк, наричан в зората на планетата неправилно Пангея вместо точното България, той си е дал генетична сметка, че ДНК-то ще остане навеки свързано с бащината мезозойска тектонична древнобългарска плоча.

     – Ама Европа не се отделила сама от Пангея – възрази долустоящият. – Това си го спомням. Май беше Лавразия...

     – Разбрахме се вече, че Пангея е погрешното изписване на България. Какви други доказателства ти трябват? Просто хората в мезозойската ера не са можели да четат добре. Лавразия, Гондвана – какво значение има? То и сега Европа и Азия са едно, ДНК-то им е българско, то е ясно. Затова Европа се съюзява, за да обедини генетичния си български код. Признават си го хората.  

     Опашката се разшава и започна да върви по-бързо. Сигурно след малко щеше да дойде и техният ред. Имаше още много да си говорят, но решиха, че като вземат пенсиите, може да го сторят в някое заведение. Нисичкият започна да се търкаля, пристъпяйки нервно от крак на крак – знаеше, че с пенсията ще запълни незабавно дупката от финансовия си зелев провал. Може пък времето да се влоши и всичко да си дойде на мястото. Високият осъзна, че щом сме дали ДНК-то си на Европа, значи наистина сме по-стари, отколкото изглеждаме, а това си струва да се полее: Европи много, България е една. И всички държави да се екзитнат от Европа, ДНК-то ѝ ще си остане, и то в България. Това е положението.