Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая ронеше своите сълзи тихо и тайно се надяваше на чудо: полицията да я намери и да арестува похитителите ѝ, или някой, който просто да я спаси от тях, дори ако беше напълно непознат.
С поставено тиксо на устата и завързани китки с въжета, Марая не можеше да направи абсолютно нищо. Тя трепнеше цялата от страх. Но още повече трепна, когато единият мъж ѝ проговори ехидно:
- Извеждаме те извън България! Ще работиш за нас! Ясно ли ти е?!
Марая се опита да нададе своя вик, но тиксото ѝ попречи, също както страхът ѝ.
Марая бе отведена надалеч. И още първата вечер... ѝ намериха ,,работа"- клиент, който даде мръсни пари на мъжете, който я бяха отвели насила и надалеч от страната. Щеше да спи с нея. И него ...