Усещане в мрака
Погледът ù се замрежи от сълзите. А те не преставаха да избликват от очите ù и да се стичат по бузите ù. Болката беше толкова голяма. Чувстваше се като някакво осиротяло голо птиче, малко и беззащитно, изхвърлено навън. Беше събирала в себе си всичко от толкова дълго време. То се бе утаявало бавно в дълбочината на душата ù и нарастваше с всеки изминал ден. Ставаше все повече и повече и горчивата му жилка се разнасяше из цялата ù душа. Калина се опитваше да се прави на смела. На жена, която може да се справи с предизвикателствата, с човешкото отрицание, двуличие, егоизъм, безразличие и злоба. Опитваше се да се държи и да не обръща внимание на много неща, но знаеше, че вече пределът на силите ù е близо. Равновесието беше толкова крехко, като една тънка ледена покривка, скриваща всичко, но готова всеки момент да се пропука от единия до другия си край. Достатъчен беше само малък тласък и стаеното щеше да излезе на повърхността. И това се случи точно този ден. Беше се сринала.
Калина вдигна глава. Гледаше към пътеката, която прекосяваше близката градинка. Съзнанието ù изрисува познатия силует. Как искаше да притича и да се сгуши в него. Да намери успокоение. Да усети топлината, която носеше този човек в сърцето си. Да почувства ръцете, които я обгръщат и думите, които я отпускат и да се почувства защитена и сигурна. Там, където нямаше да усеща болката и студа. Сякаш е последната лодка, успяла да се приюти в някой топъл пристан, запазен от бурята, блъскаща и вилнееща някъде далеч и отнасяща всичко по пътя си. Знаеше, че точно този човек е нейният пристан. Потрепери. Той беше далеч, толкова далеч.
Силуетът в главата ù изчезна. Пътеката мълчеше пуста. Само вятърът подхвърляше сгърчени от зимния студ листа. Небето беше започнало да губи своите очертания. Вечерта бавно пристъпваше напред.
Калина се извърна. Телефонът в стаята звънеше за кой ли път, но жената едва сега чу прозвъняването му. Като през мъгла тя премина през помещението и протегна ръка към слушалката.
- Здравей! Аз съм! – познатият тембър погали слуха ù. - Добре ли си?
© Сеси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искрено и хубаво слово. Поздрави!
-
Благодаря ви, Чо, Ваня!
-
Поздравления и от мен!
-
!
-
Благодаря ви от сърце, че усетихте, Цонка, Илко, Ивон!
-
Силен и хубав разказ! С поздрави, Сеси!
-
Да, понякога е достатъчно едно "Добре ли си?". И вече можеш да отговориш с "да" убедено, и сама да си вярваш, усещайки как всичко си идва на мястото. Много хубаво си предала момента, поздравления! И честита нова година, нека е по-добра от предишните.
-
Благодаря ви, че поспряхте тук и споделихте, Мартина, Таня, Зи, Кети!
-
Перфектно си описала тази голяма мъка, този тежък товар - да се правиш на силна!
-
Много ми хареса! Много е красиво и с малко думи си предала много чувства. Поздравления и продължавай
-
Харесах и аз! Оставя приятно чувство...
-
Хареса ми! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
