Нашата Сливница
Тогава беше така. Когато едно момче навърши 18-19 години го взимаха в казармата. Всеки мъж трябваше да е служил. Всяка жена да роди, инак не е жена. Пълна еснафщина. Това са седемдесетте, оседемдесетте години на двадесети век в България. Това беше неписан закон. Всичко извън него беше ненормално. Вече бях войник в Народната армия. Една вечер при нас дойде отговарящият за нас тридесет войници. Тогава му казваха старшина. Свали голямата си шапка и по навик се зачеса зад врата. "След два часа тръгваме за Сливница. Там се строи огромен национален обект. Свинарници за над стотици хиляди свине. Дошли са влакови композиции с тонове цемент. Отиваме да ги разтоварваме. "Пак се почеса и видял, че един от войниците дреме,го сбута. "Ставай, бе Генков! Родината очаква подвизи от теб! Хайде, всички по камионите и – към Сливница!".
Пристигнахме натоварени по двадесет, тридесетна камион. Облечени всички в тъмносиви шинели. Ноември месец е. Такъв студ има само в равното софийско поле. М ...