Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали от болницата в Смолян, където Минчо беше претърпял операция на сърцето. Бяха му поставени два байпаса...
- Лягай тук сега на миндера срещу мен и да не мърдаш! - каза властно Минка.
- Добре,добре - съгласи се Минчо, докато съпругата му помагаше. След това тя взе едно кълбе с червена прежда и две големи игли. Започна да плете, като гледаше през дебелите стъкла на очилата си...
- Минке! - наруши мълчанието съпругът ѝ - чуваш ли ма!
- Чувам, чувам!
- Много си убава! Хич не си се променила!
- Какво, ще искаш та се щурясваш?
- Да ми сипнеш два пръста ракийка, а?
- Никакви два пръста! Лекарят е забранил! Никаква алкохол и цигари!
- Той няма да види ма, Минке!
Ех, ама си лоша! ...