Албиция
145 el resultado
Ненадейна до искреност,
уморена сълза ме намери -
на ятата във писъка
ранен залез от хлад потрепери.
Невъзможна по смисъл, ...
уморена сълза ме намери -
на ятата във писъка
ранен залез от хлад потрепери.
Невъзможна по смисъл, ...
729
16
Настойчивост от чужди правила
във бледа паяжина ме оплита.
Прониква през очите ми мъгла:
да бъда като всички се опитах -
забодена с карфица пеперуда! - ...
във бледа паяжина ме оплита.
Прониква през очите ми мъгла:
да бъда като всички се опитах -
забодена с карфица пеперуда! - ...
820
22
Слънчогледови ириси и полета от мак -
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...
изрисувах на твойта грижовност стените
и застлах със очакване тихия праг;
eсента осланени надежди изсипа:
Бързи крачки - догонва синхрона сърцето, ...
890
13
Като в сън, по неравния гръб на нощта
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...
плахо стъпвам, магия закриля ме, бяла:
крехка тайна през тъмното да пренеса
съм се врекла - за слънце и ново начало.
Отмаляла, до дъно изпивам тъгата, ...
638
12
Небето се подпряло на ръба,
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи. ...
пропукало със корени бетона,
наднича през ресните на върба
и сякаш кани се да се отрони
във дланите ми празни на сълзи. ...
715
19
Изорали студа от безплодните улици,
прогорили в ръжда всички клони зелени,
пресолили глада на бездомните глутници,
непокорните мисли, проядоха времето.
Подслонила страха под крилете на птиците, ...
прогорили в ръжда всички клони зелени,
пресолили глада на бездомните глутници,
непокорните мисли, проядоха времето.
Подслонила страха под крилете на птиците, ...
677
16
Опиваш ме с милувка от съня ми,
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...
на прага на прииждаща тревожност
отдавам ти се кротка и безмълвна,
отиваш си красив, но незапомнен...
Понякога се сбъдваш вулканичен: ...
723
22
Как искам...
Пътищата в мен
от бързане останаха преплетени.
Не се завръщам - бременно е времето,
мечтите ми - все още - неродени. ...
Пътищата в мен
от бързане останаха преплетени.
Не се завръщам - бременно е времето,
мечтите ми - все още - неродени. ...
668
5
Остарява във мен непознатата -
да се сбъдне, навярно, по-ничия.
В две посоки избродих земята:
да се върна поисках, различна.
Вярвах, пак ще огрее звездата ми - ...
да се сбъдне, навярно, по-ничия.
В две посоки избродих земята:
да се върна поисках, различна.
Вярвах, пак ще огрее звездата ми - ...
737
14
Колко нощи над мен черно грачиха птиците -
изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.
Запечата прозореца вятърът с есенни листи,
остаря тишината, поисках да бъда сама...
Потопи се денят във тъгата последна за лятото. ...
изтъня през крилете им уморената, сива мъгла.
Запечата прозореца вятърът с есенни листи,
остаря тишината, поисках да бъда сама...
Потопи се денят във тъгата последна за лятото. ...
704
18
Сенки се протягат помежду ни,
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце - ...
зад несподелените желания...
Думите ми не наказвай с думи,
кълнали сред гневно премълчаване.
В шепите ми си забравил зрънце - ...
727
17
Просмуква се в душите есента:
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...
от строгата баналност отредено е
листата да се върнат във пръстта.
Ронливо е, не ни достига времето...
Пропукана в тиктакане, нощта ...
768
21
Клепачите прекършват светлината,
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу, ...
а болката в очите носи смисъла
да следвам, неподправен, отпечатъка
на клетвите, с които съм орисана.
Но всичките посоки са надолу, ...
578
18
... и е само това:
в приглушени слова
тишината кънти, многозначна.
Преклонила глава,
се откривам едва - ...
в приглушени слова
тишината кънти, многозначна.
Преклонила глава,
се откривам едва - ...
642
21
Да бъдеш себе си!
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата ...
Неoтменимо...
Между небето и земята
да дириш простите неща,
да носиш болката и самотата ...
1152
17
Разголена до празно суета
над пъстрите неони се надвеси:
студената отрова на нощта
ръми в душите тихо, като есен...
Живеем етажирано, комфорт ...
над пъстрите неони се надвеси:
студената отрова на нощта
ръми в душите тихо, като есен...
Живеем етажирано, комфорт ...
1193
28
Дали беше любов? - Още устните пари -
кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.
Предозирах в сърцето си три катинара:
изтрезняла вина няма как да повторим.
Пъзел сложен, с контури отворени рани, ...
кубче лед и сълза - в чаша, пълна догоре.
Предозирах в сърцето си три катинара:
изтрезняла вина няма как да повторим.
Пъзел сложен, с контури отворени рани, ...
941
31
Многогласна,
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно, ...
в нощта се загнездва накъсана рима.
Тъмновластна,
луната прогонва звездите безименни.
Шестострунно, ...
642
19
Като корени, впити пътища.
Жълти листи отронва жаждата.
Във душата ми струна стържеща
пие болка, а песен ражда.
Срещите ни - дълго изпращане. ...
Жълти листи отронва жаждата.
Във душата ми струна стържеща
пие болка, а песен ражда.
Срещите ни - дълго изпращане. ...
796
15
Ситно слънцето рони се
на върбите в косите -
озарява с поклони
на Янтра водите.
Уловени в меандрите ...
на върбите в косите -
озарява с поклони
на Янтра водите.
Уловени в меандрите ...
1044
22
Притихнали сред пазвите родопски,
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса ...
под сенките са скътани вълшебства:
Забързаната песен на потоците
се пълни със изгряващи звънчета.
Омаяни в дъха на сенокоса ...
832
12
Гневно слънце над Тракия пада,
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове ...
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове ...
630
6
Да потъна безследно в лъжите -
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата, ...
отброен е дванайстият час.
Ти догонваш, застигаш петите ми,
но не знаеш, това не съм аз.
Недочакала грешна отплата, ...
807
16
petroкam & Албиция
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...
Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
Сламка ми трябва. Трошица любов.
Кредит от теб, позволи да изтегля.
Плащам с живота си, ...
854
19
Защото съм безплътна неизказаност,
не ме задържат четири стени.
Вселената, когато стане тясна,
в едно сърце, без болка, се побирам.
На цвят съм много нежно-песенна, ...
не ме задържат четири стени.
Вселената, когато стане тясна,
в едно сърце, без болка, се побирам.
На цвят съм много нежно-песенна, ...
1901
16
От сърцето на залеза
тъмен пурпур изтича -
без пощада преряза го
тънък лъч безразличие.
Неочаквано в сенките ...
тъмен пурпур изтича -
без пощада преряза го
тънък лъч безразличие.
Неочаквано в сенките ...
1116
16
Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...
775
19
Да събера парченцата надежди -
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора. ...
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора. ...
749
18
Боли - така разбирам, че съм истинска,
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла ...
а мислех, че живея чрез екрана
и зад завесата, когато си поискам,
ще мога да изтрия лесно раните.
Навън вали, а в мен попива смисъла ...
664
1
17
Заваля. Кратка рима, нечакана.
И пробуди листата с наречия.
Всяка капка, попила в душата,
беше нужна - до безсърдечност!
И се срутиха истини, парещи ...
И пробуди листата с наречия.
Всяка капка, попила в душата,
беше нужна - до безсърдечност!
И се срутиха истини, парещи ...
749
24
Като огън пламтящи - косите ти,
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна, ...
във очите ти - въглени живи
и словата ти точни стрели са,
а червеното как ти отива...
Римата ти едва ли е питомна, ...
2777
23
Вместо подарък за съпруга ми, който след 15 години с мен е оцелял
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...
и все още е най-добрият, най-обичащият и разбиращият...
След дъжда изчервена, черешата
топла ласка от слънцето среща.
Смела банда крещящи врабчета ...
991
24
841
9
958
13
Сянка съм, прикована в петите ти,
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава: ...
нося слънцето на раменете си.
Нощем тайно разплитам косите си
и невидима плача в ръцете ти.
В утрините съм бледа, но ласкава: ...
704
7
Аз поникнах направо от пясъка,
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.
И връхлита стихийно-неканена ...
слях дъха си с небето разлистено.
И съм цяла, като водата,
огънят ми е скрит във зениците.
И връхлита стихийно-неканена ...
954
1
31
Аз оставих словата на вятъра -
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...
Своя стих с катинар запечатах, ...
нека той ги запрати далече!
Уморена да тръпна в очакване,
пускам корени, вехнат крилете...
Своя стих с катинар запечатах, ...
818
22
Като вятър подхващаш косите ми,
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено - ...
сипваш в тях нежна пролет, ухание.
С жадни длани извайваш следите ми,
от очите ти блика признание.
Аз полепвам по устните медено - ...
678
16
Донесла вест от южните простори,
възторжено преливаща във стих,
най-смелата мечта за птица в полет
се сбъдна, но това не беше ти...
Със трепета на плаха пеперуда, ...
възторжено преливаща във стих,
най-смелата мечта за птица в полет
се сбъдна, но това не беше ти...
Със трепета на плаха пеперуда, ...
728
16
Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...
601
19
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
