Aske
110 el resultado
Българският дух извика -
тежък меч в сърце се вряза,
храбър лъв захвърли щика,
с болка гробът воински каза:
"българи"...
тежък меч в сърце се вряза,
храбър лъв захвърли щика,
с болка гробът воински каза:
"българи"...
841
11
Стичат се прозорците! По капките се стичат,
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.
Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите ...
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.
Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите ...
690
12
Стопиха се изстрадалите покриви
подобно на разтекъл акварел
и залезът приканва на дуел
крилатите, до смърт крилати пориви.
Заплитат се лъчите и унесени ...
подобно на разтекъл акварел
и залезът приканва на дуел
крилатите, до смърт крилати пориви.
Заплитат се лъчите и унесени ...
708
7
Тъжни, часовете проклинат свойто време
и злата невъзможност на вечния си миг.
Отново красотата светът ще им отнеме
със наглия си, жаден за грозни сцени лик...
и злата невъзможност на вечния си миг.
Отново красотата светът ще им отнеме
със наглия си, жаден за грозни сцени лик...
621
3
Студено е... неволно луната се усмихва,
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си ...
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си ...
783
10
Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат ...
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат ...
630
7
Човекът е твърде нетраен!
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден...
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден...
652
9
Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...
661
9
С фин нюанс на дързост - огънят танцува.
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...
647
5
Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..." ...
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..." ...
1127
14
Плача ли? Или това са пръстите на дъжд,
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...
741
8
Как да те погледна? Очите омърсени са
от сивите кристали на сух цигарен дим,
от сградите бездушни, от хора. Изморени са...
Как да те погледна? Светът ми е незрим.
Как да те погледна? От погледи изгубих се, ...
от сивите кристали на сух цигарен дим,
от сградите бездушни, от хора. Изморени са...
Как да те погледна? Светът ми е незрим.
Как да те погледна? От погледи изгубих се, ...
753
12
Прекъсната черта! И кой ще я довърши?
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...
696
5
Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия, ...
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия, ...
705
11
Завесата се спуска. Театърът лъжовен,
игран във днешни рамки, изчезва от света.
Пропуква се венецът на всеки жест престорен
и светлите измами се давят в нищета.
Невинният не спори, тук всеки е виновен. ...
игран във днешни рамки, изчезва от света.
Пропуква се венецът на всеки жест престорен
и светлите измами се давят в нищета.
Невинният не спори, тук всеки е виновен. ...
636
6
Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, ...
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, ...
560
3
"Sleep, sleep, sweetheart, never wake up
You are not made for this world`s grinning pain..."
Думите горчиви във чаша вино скрий.
Пази ги, говори им, стъклото докосни.
Когато ти се плаче, до дъно ги изпий ...
You are not made for this world`s grinning pain..."
Думите горчиви във чаша вино скрий.
Пази ги, говори им, стъклото докосни.
Когато ти се плаче, до дъно ги изпий ...
899
3
Една самота. Тя бавно изстива,
когато е в образа смазващ на стая.
И още една. И двете се сливат,
прегръщат се нежно. Умират накрая...
когато е в образа смазващ на стая.
И още една. И двете се сливат,
прегръщат се нежно. Умират накрая...
715
7
Не искам да заспя. Сънят е страшен,
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...
1012
9
Тихо!
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се... ...
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се... ...
730
13
Вместо топло слънце, роди се днес мъгла.
Една такава тъжна - разплакано дете,
което няма нищо, не знае светлина
и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново ...
Една такава тъжна - разплакано дете,
което няма нищо, не знае светлина
и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново ...
585
7
Никъде не те видях.
И само така можех да те познавам...
Несъществуващ образ.
В това ли се крие чарът ти?
Сладка невъзможност, ...
И само така можех да те познавам...
Несъществуващ образ.
В това ли се крие чарът ти?
Сладка невъзможност, ...
730
3
Отключих ти вратата! Влез и всичко ми вземи.
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...
726
9
Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха ...
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха ...
535
8
Някога, отдавна, друга бе земята.
Бе мястото, където, ми казвате, не бях!
Защото е абсурдно, далечни времената,
но, моля ви! Тогава най-истински живях...
Бе мястото, където, ми казвате, не бях!
Защото е абсурдно, далечни времената,
но, моля ви! Тогава най-истински живях...
530
4
Самоуби се вятърът!
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови. ...
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови. ...
636
6
Ти виждал ли си майка сина си как погребва
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне ...
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне ...
749
6
Няма да се боря за победа.
Напротив! Ще живея, за да губя.
Жадните за слава ще погледам -
прозрачни са. Отдавна им се чудя...
Няма да печеля! Твърде лесно ...
Напротив! Ще живея, за да губя.
Жадните за слава ще погледам -
прозрачни са. Отдавна им се чудя...
Няма да печеля! Твърде лесно ...
523
3
Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...
597
6
Кажи ми, откъде пристигна?
Нима дойде, за да умреш?
Куршум ли, буря ли те стигна?
Защо лежиш, обгърнат в скреж?
Кажи, дете! Кажи, за Бога! ...
Нима дойде, за да умреш?
Куршум ли, буря ли те стигна?
Защо лежиш, обгърнат в скреж?
Кажи, дете! Кажи, за Бога! ...
630
11
Плача и умирам. А пак ме убеждават,
че имам твърда сила бедите да сразявам.
Отпращам ги, но ето - те пак ме побеждават.
Сгрешиха, че съм силна. Грешите! Съжалявам...
че имам твърда сила бедите да сразявам.
Отпращам ги, но ето - те пак ме побеждават.
Сгрешиха, че съм силна. Грешите! Съжалявам...
606
6
Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена ...
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена ...
555
5
Някога
някъде
нямаше свят.
Никакви дървета раждаха плод.
Нямаше огън, а силно гореше! ...
някъде
нямаше свят.
Никакви дървета раждаха плод.
Нямаше огън, а силно гореше! ...
641
5
Мрак.
Не един.
Няколко!
Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ. ...
Не един.
Няколко!
Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ. ...
516
4
Ще си отида рано, по рано е красиво
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват. ...
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват. ...
528
8
"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...
817
7
Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак. ...
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак. ...
645
5
Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици ...
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици ...
586
3
Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята - ...
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята - ...
511
1
Да забравиш тъгата
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта. ...
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта. ...
560
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
