Aske (Петя Косева) - Obras

В памет... 🇧🇬

Българският дух извика -
тежък меч в сърце се вряза,
храбър лъв захвърли щика,
с болка гробът воински каза:
"българи"...

Aske

Poesía

2008-03-03T13:54:59+02:00 1K 11

Прозорци 🇧🇬

Стичат се прозорците! По капките се стичат,
взора си изместват от срутения ден
и стъклените ноти по въздух нежен тичат,
понесли свойта песен, но вече с нов рефрен.
Тонове прозрачни зачеркват с прах дъгите ...

Aske

Poesía

2008-02-28T10:15:00+02:00 857 12

Мостовете 🇧🇬

Стопиха се изстрадалите покриви
подобно на разтекъл акварел
и залезът приканва на дуел
крилатите, до смърт крилати пориви.
Заплитат се лъчите и унесени ...

Aske

Poesía

2008-02-21T09:53:14+02:00 882 7

Скръбта на часовете 🇧🇬

Тъжни, часовете проклинат свойто време
и злата невъзможност на вечния си миг.
Отново красотата светът ще им отнеме
със наглия си, жаден за грозни сцени лик...

Aske

Poesía

2008-02-20T12:39:04+02:00 791 3

Студено 🇧🇬

Студено е... неволно луната се усмихва,
а нейната усмивка е твоето лице.
Студено е... и вятърът сред своя бяг утихва,
понесъл нежни думи в безплътните ръце.
Студено е... със болка прегръщам сутринта си ...

Aske

Poesía

2008-02-17T10:36:12+02:00 946 10

Сини надежди 🇧🇬

Някой ден... случайно... няма да събудя
сините надежди на моя празен ден
и гарваните бели до късно ще се чудят
къде е моста, който ги водеше при мен.
Някой ден... случайно... секвоите ще плачат ...

Aske

Poesía

2008-02-13T12:42:42+02:00 796 7

Нетрайно 🇧🇬

Човекът е твърде нетраен!
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден...

Aske

Poesía

2008-02-09T18:18:24+02:00 814 9

За болката 🇧🇬

Сънуваш ли, тъжен поете?
Сънуваш ли светлите дни,
поднасящи смачкано цвете
на твоите бледи луни?
Мечтаеш ли пак безутешен? ...

Aske

Poesía

2008-02-01T15:43:27+02:00 842 9

Танцът на огъня 🇧🇬

С фин нюанс на дързост - огънят танцува.
Пламъци - фрагменти, във общ портрет се сплитат,
плавно се завъртат, от щастие политат.
А вятърът умиращ със завист ги сънува.
Унесени от ритъм, пламъци танцуват, ...

Aske

Poesía

2008-01-29T20:32:56+02:00 800 5

А, той ли? Просто орех... 🇧🇬

Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..." ...

Aske

Poesía

2008-01-24T15:05:39+02:00 1.3K 14

Плача ли... 🇧🇬

Плача ли? Или това са пръстите на дъжд,
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...

Aske

Poesía

2008-01-23T14:55:50+02:00 893 8

Как да те погледна? 🇧🇬

Как да те погледна? Очите омърсени са
от сивите кристали на сух цигарен дим,
от сградите бездушни, от хора. Изморени са...
Как да те погледна? Светът ми е незрим.
Как да те погледна? От погледи изгубих се, ...

Aske

Poesía

2008-01-21T17:52:42+02:00 914 12

Кой ще довърши? 🇧🇬

Прекъсната черта! И кой ще я довърши?
Моливът сам не може, листът все тъй стои.
Там има още много, не може тъй да свърши!
Поглежда ме с надежда: "И кой ще продължи?" ...

Aske

Poesía » Filosófica

2008-01-19T18:53:58+02:00 886 5

Закашля се старият вестник 🇧🇬

Закашля се старият вестник
и смачкан отпусна глава.
На дните безмълвен наместник,
носител на тиха съдба.
Куп от ненужна хартия, ...

Aske

Poesía

2008-01-17T15:19:09+02:00 857 11

Вечерно правосъдие 🇧🇬

Завесата се спуска. Театърът лъжовен,
игран във днешни рамки, изчезва от света.
Пропуква се венецът на всеки жест престорен
и светлите измами се давят в нищета.
Невинният не спори, тук всеки е виновен. ...

Aske

Poesía

2008-01-14T20:45:01+02:00 821 6

Вали и не... 🇧🇬

Вали и не снежинки се спускат от небето,
а пластовете мъчни на тихата земя
изчистват с ярко бяло пътеките, където
бе сложила лика си човешката ръка.
Вали и не снежинки дърветата покриват, ...

Aske

Poesía

2008-01-12T22:07:29+02:00 719 3

В чаша вино 🇧🇬

"Sleep, sleep, sweetheart, never wake up
You are not made for this world`s grinning pain..."
Думите горчиви във чаша вино скрий.
Пази ги, говори им, стъклото докосни.
Когато ти се плаче, до дъно ги изпий ...

Aske

Poesía

2008-01-07T21:54:26+02:00 1.1K 3

Една самота 🇧🇬

Една самота. Тя бавно изстива,
когато е в образа смазващ на стая.
И още една. И двете се сливат,
прегръщат се нежно. Умират накрая...

Aske

Poesía

2008-01-05T21:40:06+02:00 872 7

Не искам да заспя 🇧🇬

Не искам да заспя. Сънят е страшен,
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...

Aske

Poesía

2008-01-04T16:33:08+02:00 1.2K 9

Тихо! 🇧🇬

Тихо!
Не прекъсвай целувката студена
на плачещия вятър и хълма извисен.
Не знаеш колко болка за тях е отредена.
Те дишат и живея... и молят се... ...

Aske

Poesía

2008-01-02T14:26:23+02:00 883 13

Вместо 🇧🇬

Вместо топло слънце, роди се днес мъгла.
Една такава тъжна - разплакано дете,
което няма нищо, не знае светлина
и стълбичка си търси към по-добро небе.
Една мъгла се скита, но вече нищо ново ...

Aske

Poesía

2007-12-30T11:22:39+02:00 736 7

Перфектност 🇧🇬

Никъде не те видях.
И само така можех да те познавам...
Несъществуващ образ.
В това ли се крие чарът ти?
Сладка невъзможност, ...

Aske

Poesía » Versos blancos

2007-12-29T18:15:30+02:00 927 3

Кражба 🇧🇬

Отключих ти вратата! Влез и всичко ми вземи.
Недей да чакаш! Взимай живота, красотата,
надеждите, смеха ми. Мечтите ми разбий,
но моля те, крадецо! Не пипай самотата...

Aske

Poesía

2007-12-28T17:36:13+02:00 889 9

Спомен 🇧🇬

Спомен мой, иди си вече,
твърде много ме рани.
Спомен мой, нима си вечен?
Тежък си за мен. Върви!
Зли стихии ме проклеха ...

Aske

Poesía

2007-12-26T13:47:54+02:00 677 8

Когато не бях 🇧🇬

Някога, отдавна, друга бе земята.
Бе мястото, където, ми казвате, не бях!
Защото е абсурдно, далечни времената,
но, моля ви! Тогава най-истински живях...

Aske

Poesía

2007-12-23T11:52:18+02:00 687 4

Самоуби се вятърът 🇧🇬

Самоуби се вятърът!
О, викайте окови,
в чиято мрачна клопка злината се стаи.
Мразете се, задето родихте грешки нови,
мразете се, додето смъртта ви залови. ...

Aske

Poesía

2007-12-21T23:51:52+02:00 791 6

Ти виждал ли си... 🇧🇬

Ти виждал ли си майка сина си как погребва
и слага го в земята безмълвен и студен?
Ти сещал ли си нявга животът как отмерва
последните минути за тебе и за мен?
А виждал ли си огън свиреп как бързо гасне ...

Aske

Poesía

2007-12-06T10:39:09+02:00 913 6

Победа 🇧🇬

Няма да се боря за победа.
Напротив! Ще живея, за да губя.
Жадните за слава ще погледам -
прозрачни са. Отдавна им се чудя...
Няма да печеля! Твърде лесно ...

Aske

Poesía

2007-12-04T16:16:03+02:00 680 3

Когато всичко свършва 🇧🇬

Когато сутрин плача,
боли ме (или не).
Щом всеки миг минава,
опомняй се, Сърце!
Когато всичко свършва, ...

Aske

Poesía

2007-12-02T13:50:35+02:00 763 6

Гълъбова смърт 🇧🇬

Кажи ми, откъде пристигна?
Нима дойде, за да умреш?
Куршум ли, буря ли те стигна?
Защо лежиш, обгърнат в скреж?
Кажи, дете! Кажи, за Бога! ...

Aske

Poesía

2007-11-27T21:06:28+02:00 792 11

Сила 🇧🇬

Плача и умирам. А пак ме убеждават,
че имам твърда сила бедите да сразявам.
Отпращам ги, но ето - те пак ме побеждават.
Сгрешиха, че съм силна. Грешите! Съжалявам...

Aske

Poesía

2007-11-25T19:41:13+02:00 759 6

Обреченост 🇧🇬

Съскаща пропаст усмихва се хищно,
бездънна! На дъното себе си виждам.
Познах се! Но сякаш това е излишно,
откривайки мен, радостта си обиждам.
Волята моя се сви ощетена ...

Aske

Poesía

2007-11-24T09:14:07+02:00 716 5

(Не)Съвършенство 🇧🇬

Някога
някъде
нямаше свят.
Никакви дървета раждаха плод.
Нямаше огън, а силно гореше! ...

Aske

Poesía » Filosófica

2007-11-17T19:48:10+02:00 834 5

Въведение 🇧🇬

Мрак.
Не един.
Няколко!
Земята се разля по пода.
Изкривена картина с правилен образ. ...

Aske

Poesía

2007-11-16T17:23:25+02:00 679 4

Рано 🇧🇬

Ще си отида рано, по рано е красиво
и не че ми се тръгва, но би било добре
на края да не бъда! А в утрото лениво
със викове на гибел безспирното да спре.
Рано ще си тръгна, защото не очакват. ...

Aske

Poesía

2007-11-14T20:02:15+02:00 685 8

Днес ме няма 🇧🇬

"Защото в днешния ми ден ме няма..."
Валентин Чернев
Няма ме! И няма да ме има...
А бях ли, всъщност? Никой не видя.
Аз вятър съм и тихо ще премина ...

Aske

Poesía » Filosófica

2007-11-09T17:47:32+02:00 1K 7

Пропадане 🇧🇬

Пропадане!
Забравих за цвета на светлината
и тъмносива сянка прекрачи моя праг.
Прониза ме със поглед, макар да беше сляпа,
в очите й блестеше безкористният мрак. ...

Aske

Poesía

2007-11-08T21:36:31+02:00 797 5

Сякаш плача 🇧🇬

Докосвам сянката на дъб пра-вечен
прегръщам го с очи, обаче
някога той бе отсечен.
И душата сякаш плаче...
Рея със ято птици ...

Aske

Poesía

2007-11-03T13:05:12+02:00 755 3

Земята стара заговори 🇧🇬

Земята стара заговори
във молитва пресвещена.
Заключени врати разтвори
към история нетленна.
Отрониха сълза полята - ...

Aske

Poesía

2007-11-02T15:09:00+02:00 670 1

Да забравиш тъгата 🇧🇬

Да забравиш тъгата
Лека усмивка по теб запълзява.
Щастлив ли си вече, забравил скръбта?
Песен доволна сърцето запява,
забравило болка, отрекло нощта. ...

Aske

Poesía

2007-10-28T14:06:18+02:00 738 6