danda (Даниела) - Obras

Когато няма да достига самота 🇧🇬

Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...

danda

Poesía » Otra

2012-12-29T11:40:32+02:00 876 7

Вълча Коледа 🇧🇬

Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...

danda

Poesía » Otra

2012-12-27T00:28:17+02:00 934 14

Една история от края на нощта 🇧🇬

на Мариела
От толкова лета той нея беше чакал,
а тя не знаеше, че ще го срещне там.
Ноември тихо зъзнеше в стъклата
на ослепелия от лунните лъчи таван. ...

danda

Poesía » Otra

2012-11-24T13:01:04+02:00 1.1K 14

Толкова е простичко... 🇧🇬

Аз знам – ще ми се случиш някой ден –
нетрайно, безпричинно и скандално.
Като целувка тайна в мрака изморен,
като цветче, родило се в прегръдка скална.
И може би при мен ще спреш за дъх едва, ...

danda

Poesía » Otra

2012-11-15T22:56:57+02:00 942 12

Безгранично 🇧🇬

посветено
Аз някой ден ще си отида ей така,
недопрочела очерка на болката,
снишила се до възел самота
и лека от тъга, като обрулен облак. ...

danda

Poesía » Otra

2012-11-14T09:38:06+02:00 940 10

Непразна 🇧🇬

Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...

danda

Poesía » Otra

2012-11-01T12:40:08+02:00 979 12

Някой ден... 🇧🇬

Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...

danda

Poesía » Otra

2012-10-20T16:40:52+03:00 1.3K 23

Приказка без сюжет 🇧🇬

Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...

danda

Poesía » Otra

2012-09-27T17:13:44+03:00 1K 18

За времето в мен 🇧🇬

Небето си раздрах от дъждове
и слънцето в илика му тропосах.
Над мене виснала е дреб, а не небе,
ненужна дреб върху гърба на просяк.
Морето ми пресъхна без сълзи, ...

danda

Poesía » Otra

2012-09-25T12:35:44+03:00 1K 7

Моето име 🇧🇬

Аз до болка се съдих сама
и достатъчно тъпках своето име*.
С повод, без повод, с вина, без вина
съвестта си разпъвах.
Без да питам дали е невинна. ...

danda

Poesía » Otra

2012-09-03T11:34:48+03:00 1K 5

Зазимяване 🇧🇬

Един подир друг се изнизват горещници –
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото ...

danda

Poesía » Otra

2012-08-17T09:58:37+03:00 985 10

Какво сънуват слънчогледите 🇧🇬

Ако тъгата имаше крила, то те със сигурност щяха да бъдат жълти – мислеше си Тя, докато наблюдаваше с възхита изящната пеперуда, която бродираше идеални овали около гроба. Дали пък това не е душата на майка ù, преродена в крехко, ефирно създание, което с нежността на току-що събуден слънчоглед освет ...

danda

Prosa » Relatos

2012-07-24T22:20:55+03:00 1.3K 8

Blue 🇧🇬

автори: Венцислав Янакиев (magnum) и Даниела (danda)
Blue
Луната тъгува – без теб нали дишам,
и изтънява във синьо до скъсване.
Сърцето – отдавна във тебе излишно, ...

danda

Poesía » Otra

2012-07-20T09:39:56+03:00 967 12

Няколко невинни драскотини 🇧🇬

Да, тя е кучка, не заслужава даже капка жал,
не заслужава и троха от праведната ви трапеза,
безпътна е, грехът полепнал е по нея като кал,
очите ù горят, дъхът ù омагьосва – дяволска метреса.
Без свян се люби в скута на непразната луна ...

danda

Poesía » Otra

2012-07-06T12:02:37+03:00 1.3K 22

3 куплета в 3 след полунощ 🇧🇬

Запазих на върха на кýтрeто си песъчинки три,
от онзи час, преди петлите трети глухо да запеят –
една за спомен, една забрава, а трета да боли –
ни дъжд да я отмие, ни вятърът да я отвее...
Запазих вляво от брега оголен стъпки три – ...

danda

Poesía » De amor

2012-07-02T15:24:44+03:00 1.2K 12

Вина 🇧🇬

Всяка дума смълчана, всяка спъната мисъл –
рожби несбъднати, неплатен кръвен данък...
И преглъщам на сухо дните си клисави,
нощем трупам във ляво грамада от камъни.
И не зная ръцете си, щом до тебе не стигат. ...

danda

Poesía » Otra

2012-06-20T10:54:40+03:00 1.3K 17

Пълен напред към невъзможното 🇧🇬

Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! – ...

danda

Poesía » Otra

2012-06-19T10:55:14+03:00 999 7

Актрисата и нейният любовник 🇧🇬

на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим. ...

danda

Poesía » Otra

2012-06-13T11:45:11+03:00 3.7K 8 28

Нервно 🇧🇬

„Артистът в пазвата си крие авлига...”
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет, ...

danda

Poesía » Otra

2012-06-12T10:25:12+03:00 1.3K 21

Любовно скривалище 🇧🇬

Добро утро, моя любов! Днес къде да те скрия?
Слънцето юнско не жали, огрява и мислите даже.
Вълните пък морски се мятат във бясна кушия,
газят нозете ми, до нощта ще е смазан и плажа.
Онзи плаж, на който те криех в рисунка на пясъка, ...

danda

Poesía » De amor

2012-06-10T12:00:33+03:00 931 8

Причинно-следствена връзка 🇧🇬

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,
щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,
щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,
значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.
Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне, ...

danda

Poesía » Otra

2012-06-04T09:41:09+03:00 866 6

Обява на страница №13 🇧🇬

Търси се обич изчезнала – млада, наивна и дива.
Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,
с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,
с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.
В погледа с осем надежди, кървящи от залези, ...

danda

Poesía » Otra

2012-05-25T14:14:12+03:00 936 11

Дали? 🇧🇬

Аз имам много лица.
По малко на всяко приличам.
Аз съм облак. Аз съм тъга.
Ти тъгата обичаш ли?
Аз имам много лица. ...

danda

Poesía » Otra

2012-05-16T16:36:04+03:00 960 7

По-високо от тъгата 🇧🇬

Смалих се от тъга. Сега небето си не виждам.
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.
Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър, ...

danda

Poesía » Otra

2012-05-15T13:06:05+03:00 1.1K 14

Само 4 срички 🇧🇬

Няколко срички – четири общо –
четири бели сълзи маргаритени,
четири ноти от соната среднощна,
четири стона от потайни копита,
четири дълги цигари с луната, ...

danda

Poesía » Otra

2012-05-10T10:39:49+03:00 1K 7

Една Андалуска нощ 🇧🇬

„- Чуваш ли нещо?
- Чувам. Жаби.
- Но конски тропот не чуваш.”
"Домът на Бернарда Алба"
Ф. Г. Лорка ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-26T02:26:39+03:00 917 7

Белег по рождение 🇧🇬

На мене връх не ми е писан по рождение.
Защо ми е? Без друго с облаци се любя.
Орисана съм да се скитам из ноември,
където слънцето в мъглите все се губи,
където дъждове косите си заплитат ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-22T14:44:25+03:00 1.1K 1 8

Между две небета 🇧🇬

Научи ме, Любов, как да те обичам тайно,
като молитва тиха да очаквам сбъдване,
да ми стига въздухът без теб. Безкрайна е
всяка глътка тишина преди разсъмване.
И небето е безкрай, а сбирам го в юмрук, ...

danda

Poesía » De amor

2012-04-17T22:20:21+03:00 1.1K 3

В дълбоките води на изгубената вяра 🇧🇬

Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях? ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-14T19:59:47+03:00 881 9

Една открадната нощ 🇧🇬

В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани, ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-11T10:01:05+03:00 922 7

Game over 🇧🇬

Отново нелогичен ход, за кой ли път със пешката.
Защо се върнах във играта, щом не я разбирам?
Мълчиш, студено гледаш моята поредна грешка,
с години все една и съща. Дори не я перефразирах.
Дори не се замислих, че тази партия приключи ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-09T12:11:48+03:00 1.2K 6

На север от мен 🇧🇬

Аз си тръгнах неусетно като сън,
не посмях дори да кажа сбогом.
Гръбнак изви пред мене калдъръм,
натежал от тиха делнична тревога.
Аз тръгнах, да те целуна не успях ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-04T11:39:59+03:00 953 10

За любовта и геометрията 🇧🇬

провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна, ...

danda

Poesía » Otra

2012-04-02T12:00:33+03:00 1.1K 8

Deja vu 🇧🇬

Този ден, тази нощ, този площад... – deja vu.
Кръгли неони – хиляди точки – в началото.
Две очи, две ръце, зачеркнали всяко табу.
Дъх горещ. Танцувам по тъпкана вече жарава.
Тази стая – оазис, в който изгарям от жажда. ...

danda

Poesía » Otra

2012-03-29T19:52:41+03:00 923 4

Усмивка, сълза и аплаузи 🇧🇬

27 март – Международен ден на Театъра
Чужда кожа, силен грим, щура прическа...
От себе си бягаме. Зрителят тук си почива.
В гърлото делничен залък – сива гротеска...
Не спим, в своите роли без грим се откриваме. ...

danda

Poesía » Otra

2012-03-28T02:49:51+03:00 965 7

Не ме чакай 🇧🇬

Като буря през теб ще премина.
Кратка буря. Не оставям следи.
Само вятърът помни моето име
и устни. Ти ще забравиш. Нали?
Ще боля като огнена рана във тебе. ...

danda

Poesía » Otra

2012-03-12T11:02:45+02:00 1.4K 17

Аз съм тук 🇧🇬

Потърси ме, когато небето над теб наметне се с траур,
когато звездите, печални и бледи, в тъгата изчезнат.
Потърси ме – крия слънце в своите къдри коралови
и усмивка в очите – мост над най-дълбоката бездна.
Потърси ме, когато си сам и даже не можеш да плачеш, ...

danda

Poesía » Otra

2012-03-06T12:06:54+02:00 885 9

Самотата на огъня 🇧🇬

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? – ...

danda

Poesía » Otra

2012-03-01T22:25:36+02:00 994 9

Храм за една атеистка 🇧🇬

Босонога душата ми плахо пристъпва във храма,
храм с мазилка от влага, без светци, без икони,
пълен с илюзии и със спомени, вместо восъчен пламък,
без амвон и свещеник, само с кръст и тежка корона.
Тук неспирно се вихрят смехът и сълзите – ръка за ръка, ...

danda

Poesía » Otra

2012-02-28T15:28:39+02:00 815 2

Да събудим слънцето! 🇧🇬

Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта, ...

danda

Poesía » Otra

2012-02-23T14:41:23+02:00 1.1K 18