danda (Даниела) - Obras

Безгласно 🇧🇬

И понеже... избрах да мълча,
и дъждът онемя най-внезапно.
Есенни срички за лятна тъга
се трошат в тротоарната пазва.
Щом гласът ми прилича на сняг, ...

danda

Poesía » De amor

2015-09-23T22:31:09+03:00 1.1K 6

Ръждясала ария 🇧🇬

И животът отново си тръгна постарому...
Пак заскрибуца по кривото петолиние –
безконечно скърцане на ръждясали травми,
в дует със безсъници, маскирани в синьо.
Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата ...

danda

Poesía » Otra

2015-08-19T11:08:23+03:00 1K 9

Итака 🇧🇬

Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии – ...

danda

Poesía » Otra

2015-08-13T23:25:14+03:00 1.5K 11

Задъхани мисли в незавършени куплети 🇧🇬

Когато под нозете си изгубя почва,
когато се залутам във нахални истини,
когато не запомням сънищата си нарочно,
а самотата е единственият пристан,
когато се прераждам в шепата на зимата ...

danda

Poesía

2015-05-29T19:35:39+03:00 1.3K 1 19

С очи в земята 🇧🇬

Сритаха бащите крантите си мършави.
По пътя продължиха с бели атове.
Нагоре, откъдето дъжд се връщаш.
И като дъжд целуваш... Вероятно.
Оставиха бащите ни очите си в земята, ...

danda

Poesía » Otra

2015-05-27T23:20:32+03:00 844 10

Носталгично за зимата или моята пролет 🇧🇬

Сладнят безвкусно в мрака цъфналите вишни,
закичени несръчно в деколтето на април.
Душите им, душите им са пепел от огнище
и не подхожда в клоните им цветен аркансил.
Кому са нужни за декор бонбонените облаци, ...

danda

Poesía » Otra

2015-05-20T20:30:30+03:00 886 7

На изоставения бряг 🇧🇬

Аз нямам вече капка сила за поредното сбогуване.
И всички петъци тринайсти в календара ще зачеркна.
Мълчанието ми е мамещ океан. Ще го преплувам.
На този бряг издигнах храм от думи. Ала мразя черкви.
Не ми останаха клепачи за гуляй с катун безсъници. ...

danda

Poesía » Otra

2015-03-13T20:22:01+02:00 1K 14

Цветът на морето 🇧🇬

Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна ...

danda

Poesía » Otra

2014-12-29T09:44:37+02:00 731 4

Между стрелките 🇧🇬

Дори да закъснея,
пак ще бъде рано.
Очите ми са кей,
а кеят - мокър гарван.
Дори да се препъна ...

danda

Poesía » Otra

2014-10-29T00:20:27+02:00 977 12

В тишината на думите 🇧🇬

на Валери
Градът къдриците си разпиля по тротоара,
а слънцето между спиралките откри пролука.
Здравей, Поете! Имам време за една цигара...
Не е случайно. Знаех, че ще те намеря тука – ...

danda

Poesía » Otra

2014-10-19T17:56:06+03:00 891 10

Миг 🇧🇬

По тигровата кожа на брега
една изгубена вълна полази.
Мигът е миг, защото на мига
отлита. И не може да опази
соления привкус на гъдел, ...

danda

Poesía » Otra

2014-09-24T23:54:50+03:00 847 1 11

Съвършен пейзаж 🇧🇬

Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина, ...

danda

Poesía » Otra

2014-08-05T23:33:31+03:00 848 10

В негатива на видимия спектър 🇧🇬

Хроничното безсъние укрепва
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла ...

danda

Poesía » Otra

2014-07-31T22:25:10+03:00 1.8K 2 19

Сънена още импресия 🇧🇬

Моето дълго отсъствие,
твоята тъжна усмивка,
жадно са сплели пръсти
на разсъмване,
там, край спирката. ...

danda

Poesía » Otra

2014-07-19T11:03:26+03:00 749 10

Недвузначно 🇧🇬

Еднозначен е вятърът – буря.
Еднозначно морето – потоп.
Еднозначно дори се преструваме,
че сърцето е стигнало брод.
Еднозначен е пътят – умора. ...

danda

Poesía » Otra

2014-07-11T20:33:26+03:00 754 4

Сън в Дания 🇧🇬

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...

danda

Poesía » Otra

2014-03-27T18:20:08+02:00 846 9

Гравитация 🇧🇬

Тази вечер Луната е остра –
милостиво ребро Адамово,
в синьо – оголен остров.
Огризки от райски ябълки.
Луната отключва митове, ...

danda

Poesía » Otra

2014-03-22T21:20:14+02:00 801 5

Разбрах 🇧🇬

Разбрах – върхът е всъщност бездна,
а бездната – изкачване по стръмно.
Зависи от процента на изчезване
и от умението да проглеждаш в тъмното.
Разбрах – не са свободни пеперудите, ...

danda

Poesía » Otra

2014-02-26T21:24:29+02:00 975 15

Битова импресия 🇧🇬

Не искам този сив свят.
Искам да вия до лудост.
Като вълк. Той ми е брат.
А ние с тебе сме... чужди.
Чуждо легло и чужди очи. ...

danda

Poesía » Otra

2014-02-19T11:05:19+02:00 704 5

Tête-à-tête 🇧🇬

- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...

danda

Prosa » Otros

2014-02-07T00:08:04+02:00 1.2K 1 6

Наситено бяло 🇧🇬

Бял огън сгрява белите кости на къщите.
Бяла тъга през комина е пуснала котва.
Бяла си тръгвам и винаги бяла се връщам,
където белият път свършва в започване.
Няма сълзи. Само бели вселени разтуха. ...

danda

Poesía » Otra

2014-01-31T13:58:03+02:00 877 12

Генетично закодирано 🇧🇬

Отказвам се от думата „обичам”.
По-малка е от скут, сълза и рамо,
по-малка и от изгрева надничащ
между усмивките на стари рани.
Когато и във мене ми е тясно, ...

danda

Poesía » Otra

2014-01-25T20:43:50+02:00 953 13

Релси 🇧🇬

От утре ще стана сива и скучна.
Ще се върна в безопасните релси.
Господи, така и не се научих
да дишам плитко и да не бъда себе си.
От утре ще вземам верни решения. ...

danda

Poesía » Otra

2014-01-18T18:46:55+02:00 815 7

Хаотична сюита 🇧🇬

Не ме спъват камъни,
спъват ме само мисли:
Татко е вече пламък,
мама – възел от истини.
Хоризонтът – утопия, ...

danda

Poesía » Otra

2013-12-21T20:51:18+02:00 847 10

Нелогичен кръговрат 🇧🇬

Зреят във зениците ми непонятно ранни залези.
Тъгата акостира даже и по светло на ревера ми.
Не всяка есен е логична и подвластна на анализ.
Не всяка пролет е потребна, бяла и навременна.
Задрямала е вече в бъчвите тръпчивата ми съвест, ...

danda

Poesía » Otra

2013-12-04T14:02:49+02:00 744 5

In memoriam 🇧🇬

Навярно има нейде бяла тишина,
но моята изкристализира в чисто черно.
С очи на уловен кефал събуди се нощта.
Сърцето ти пристана на вечерница...
А орехът на село, даже не разбрал, ...

danda

Poesía » Otra

2013-12-01T11:59:56+02:00 929 12

Кратък реквием 🇧🇬

Душата си изкачвам все по тъмно.
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени, ...

danda

Poesía » Otra

2013-08-23T11:55:44+03:00 1K 11

Преди антракта 🇧🇬

Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат ...

danda

Poesía » Otra

2013-08-20T20:38:22+03:00 714 5

На най-крайната гара 🇧🇬

Добър ден! Един билет за никъде, моля!
За първия влак. Не, без дата за връщане.
Мястото няма значение – нека е произволно.
Мога и права. Все едно ми е всъщност.
Все едно са ми пътят, студът и умората, ...

danda

Poesía » Otra

2013-07-24T21:58:24+03:00 4.4K 10 27

Бохча със спомени 🇧🇬

на татко
Тук геранът само е останал,
окото си оцъклил като бухал.
И орехът, с колчан мълчание,
готов да стреля в пустото. ...

danda

Poesía

2013-07-02T23:57:31+03:00 1K 20

Импресия със задна дата 🇧🇬

Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му! ...

danda

Poesía » Otra

2013-06-08T18:52:34+03:00 939 16

Щастие почти 🇧🇬

Гълъбово ми е. И синьо до припадък.
Очите ме болят от сбъднато небе.
Сърцето ми не е сърце, а клада.
Ръцете – впряг от необяздени криле.
Безсънно ми е даже и в съня нетраен. ...

danda

Poesía » Otra

2013-06-06T15:57:18+03:00 1.1K 11

След смъртта на белите макове 🇧🇬

С прошка да те възкресят боли по две,
отколкото да стрелят в теб с раздяла.
Като Дамоклев меч надвисват грехове
върху сърцето ти, по чудо още цяло.
И думите са камъни Сизифови. Без връх. ...

danda

Poesía » Otra

2013-05-24T11:48:37+03:00 928 10

Измисли ме! 🇧🇬

Измисли ме, Живот! Стига аз съм измисляла тебе
до последната радост и болка, миг, стон и път,
до несрещната обич, до потърсена рана, до трепет,
с който по-различен и тайнствен изгрява денят.
Измисли ме! Не крехка и слаба, прозрачна и тиха, ...

danda

Poesía » Otra

2013-04-14T16:15:14+03:00 1.7K 5

Тогава, когато... 🇧🇬

Kогато
онази безкрайна минута се спъна
на прага на твоето тихо, прошепнато „не”,
тогава
небето за двама утаи се на дъното ...

danda

Poesía » Otra

2013-03-30T12:42:48+02:00 963 14

Преди две високосни години 🇧🇬

Онзи, мечтаният принц, беше тук.
Преди две високосни години.
Не пристигна на кон. Дори не почука.
Влезе и каза: – Мразя зимата!
Бе премръзнал от студ. Уморен. ...

danda

Poesía » Otra

2013-03-13T22:05:56+02:00 2K 1 16

Само за нас 🇧🇬

Тази вечер е сводница – стара и хитра –
щедро предлага ни девствени още звезди.
И луна, по-бяла от цъфнала мирта,
свела поглед, разпиляла блестящи коси.
Тази вечер е плоча забравена, с rhythm & blues, ...

danda

Poesía » Otra

2013-03-12T17:21:53+02:00 793 8

На аванта 🇧🇬

Хора. Безпътици. Граници. Свят.
И луни. Анемични луни със окови.
Усмивки на кредит. Няма безплатен обяд.
И сънят се търгува. В юпи превърна се Богът.
Бита карта е вече Рогатият, ...

danda

Poesía » Otra

2013-02-05T19:48:06+02:00 883 8

Богатство 🇧🇬

Имам още сили за сладки безумия,
сухи устни – за най-младото вино,
вяра корава – за лъжливите думи,
топъл спомен за дните отминали,
немирясала лава във вените – алена, ...

danda

Poesía » Otra

2013-01-29T21:23:19+02:00 1.1K 14

Точно в седем, под часовника 🇧🇬

Намирам себе си на стъпки две след залеза
и само глътка преди полунощ се губя пак,
щом престъпленията лунни отпечатат с палец
върху челòто на съня ми своя неспокоен знак.
И някъде далеч от кожата си изгрева посрещам, ...

danda

Poesía » Otra

2013-01-25T20:14:58+02:00 973 9