danda (Даниела) - Obras

Раздвоение 🇧🇬

Виждам сълза да размазва грима по лицето,
да проектира в нощта твоето дълго отсъствие.
Това лице не е мое, просто на заем го взех -
моето вече го няма, не помня къде го изгубих.
Огледалото с крива гримаса, разтегната, ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-17T19:36:33+03:00 779

Теоретично 🇧🇬

И какво, ако те заменя със друг?
Нима от твоите стрели по-малко ще боли,
нима сюжетът няма да е твърде груб,
нима в очите ще пресъхнат немите сълзи?
Да кажем, че те заменя със друг! ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-16T10:13:32+03:00 882 1 7

Нощна импресия 🇧🇬

Теб все те няма, а аз неистово те чакам.
Стрелките на часовника прегарят изморени в залеза,
а дните празни се разтварят бавно в мрака.
Със джазов пирует нощта се сгушва пареща
в зениците ми ясписовожълти, котешки. ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-15T23:00:21+03:00 754 3

Черна магия 🇧🇬

Зседнал си в гърлото като рибешка кост неоглозгана,
като трън във петата бодеш и по пътя ме спъваш,
като риза висиш на гърба ми - накриво тропосана,
като бели пари за лодкаря очите ми пълниш.
Като зной, като студ, като есен по мене болиш ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-13T23:12:40+03:00 966 5

Полусънно 🇧🇬

Щом докосна в полусън ръцете ти мънички, сине,
разбирам защо съм родена в този свят чумав, проклет,
диво - нежни реки избуяват в очите, безименни
бликат, парят в гърдите ми свити, топят ледове.
Не съм фея, та в съня за любов да орисвам, ...

danda

Poesía » Otra

2010-08-12T11:53:32+03:00 736 3

Безсилно 🇧🇬

Отново съм сама сред пустошта от неми хора,
с наметала червени от безгрижно безразличие.
Клепачите ми съхнат. Буренясала умора
играе с инатливото ми тяло на привличане.
Захапала съм стръвно ножа между зъбите ...

danda

Poesía » Otra

2010-08-11T09:28:16+03:00 757 5

Белег 🇧🇬

Къде си? В "Дяволското гърло " ли пропадна?
От теб ни звук, ни стон, ни смях.
Да ми се чудиш! За какво си ми притрябвал?
Отново да изпиша на челото "грях"?
Остани си там, при падналите ангели ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-07T15:48:40+03:00 774 3

Афектирано 🇧🇬

Стига! И пред кого по-точно се преструваш?
Нима не те познавам като десетте си пръста?
Реши веднъж завинаги със мен да се сбогуваш,
но този път до край, без мисъл за завръщане!
От твоя нарцисизъм ми дойде до гуша! ...

danda

Poesía » Otra

2010-08-06T12:04:04+03:00 861 6

Просто поредният ми ден 🇧🇬

Поряза ме денят със златното си острие
и изгревът със злоба за косите ме захапа,
а грижата за делника ме дебне като заптие,
увълчено от глад и от година без заплата.
Със вампирясал поглед и походка на старица, ...

danda

Poesía » Otra

2010-08-05T14:03:21+03:00 798 1

Без теб и с теб навсякъде 🇧🇬

Откривам те в изгърбените сенки на града,
в раздиращия алт на тишината,
във мидена раздумка край брега,
в дъждовна мацаница по стъклата,
във ситите тела на локвите, ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-04T12:49:28+03:00 887 3

Люляково акостиране 🇧🇬

Тихомълком изплувам в прегръдката чужда
и по другите устни неизменно горя,
в нейното тяло сякаш своите корени пуснах,
в непознато докосване моите длани болят.
В нейния поглед като люляков дъжд акостирах, ...

danda

Poesía » De amor

2010-08-03T14:51:25+03:00 834 6

Хладнокръвно убийство от любов 🇧🇬

Забиваме до дръжка ножа във гърдите
и мълчаливо раните солим със гордостта.
В очите си откриваме тъга, зад облак скрита,
и зле гримирана и охтичава суета.
По кожата ми макове цъфтят отново и отново, ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-31T12:46:05+03:00 970 1

Не ме буди! 🇧🇬

Не ме буди! Със теб съм само в сънищата паяжинни
и само там, ръцете ни откриват се през виолетов мрак,
и само там във дрезгаво мълчание извайваме
със жадни погледи един потръпващ свят.
Не ме буди! Сълзите ми са слепи, куци вече ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-29T09:18:06+03:00 1.2K 9

Самоубийствена грешка 🇧🇬

Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани, ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-28T09:55:06+03:00 872 6

Сподавен полутон 🇧🇬

Отиваш си! Поемаш сам по петолинието на живота,
с надраскани небрежно дълги ноти самота,
захвърляш ключовете с обич напосоки,
поемаш дъх, усмивката отърсваш от прахта,
събрана във мухлясалите струни на забравата ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-27T11:18:34+03:00 784 5

Дяволска стомна 🇧🇬

Прохлада от гората нося,
сладка съм като планински ручей,
роса отпивам със нозете боси,
поискай само - може и да ме получиш.
Река дълбока съм и бистра, и опасна, ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-25T23:31:59+03:00 1.8K 8

Дълъг миг любов в парижкото метро 🇧🇬

Бе отдавна, случи се в града на любовта,
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно, непознати хора и съдби,
устремени, недостъпни, запъхтени, в бяг, ...

danda

Poesía » Otra

2010-07-21T15:34:46+03:00 1K 2 5

Оксиморонно 🇧🇬

Ужасно хубаво е да усещам как
с поглед-изумруд ме обладаваш,
горчиво-сладко тръпна от невинен грях,
космичното в една усмивка приземяваш.
Ръцете ти по мъжки грубо-нежни, ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-20T13:15:19+03:00 766

Юлска Жега 🇧🇬

Морето е разплиснало в нега
вълните си от лава изумрудена,
а дъното във тюркоазен хлад отмерва
затихналия пулс на вятъра учуден.
Слънчевата роза в огнено цъфти, ...

danda

Poesía » Del paisaje

2010-07-18T00:38:45+03:00 775 2

Среднощен блус 🇧🇬

Нощта се точи като блус, разтапящ сетивата,
процежда се в леглото ми, по котешки дере,
пред онемелите звезди разголва се Луната,
небето е коктейл от синьо-сиви ветрове.
Във тъмнината сенките играят покер, ...

danda

Poesía » Otra

2010-07-16T15:40:34+03:00 841 1 6

Само ти 🇧🇬

Само ти познаваш по кожата ми тайните пътеки,
само ти с дъха си сплиташ във къдриците слънца,
само твойте длани пият на желанието ехото,
само твоите очи намятат със зелено мойте рамена.
Само твоят шепот буди хиляди лавини нежност, ...

danda

Poesía » De amor

2010-07-14T16:59:49+03:00 1.1K 3

Открих те! 🇧🇬

Изтрих те с опакото на дланта
като сълза, изпусната от слабост,
проклех те с черна клетва в мисълта,
кръвта пречистих от ненужната ти сладост.
Прерязах вените на всичко между нас ...

danda

Poesía

2010-07-13T08:33:41+03:00 765 3

Любов за бездомници 🇧🇬

Непотребна си вече, Любов - изморена, от скръб остаряла,
но днес се сбогувам с теб... някак насила,
като с бабина вещ, като бряг със вълна натежала.
Сплела в кок непринуден косите от свила
тръгваш кротко сама, не поглеждаш, даже не плачеш, ...

danda

Poesía

2010-07-10T23:30:33+03:00 842 12

Обич до поискване 🇧🇬

Невъзможно болиш в самотата
и раняваш деня ми от изгрева,
пълниш шепи от мен без остатък,
нежността във зародиш прегризваш.
Идваш слънчево, тръгваш с дъжда ...

danda

Poesía

2010-07-09T22:40:36+03:00 950 9

Бъди! 🇧🇬

Бъди отронен вик, невидим шепот,
бъди до мен! Бъди в диханието на дърветата,
бъди и сивото на делника, бъди на мислите ми ехото,
бъди и капчиците дъжд по клепките.
Бъди ми хляб, молитва ми бъди, ...

danda

Poesía

2010-07-06T15:28:29+03:00 742 3

Картина 🇧🇬

Сухи дървета. Криви клони.
Стари тела. Груби ръце.
Изкривени. Гърбави. Грозни.
Протегнати. Чакащи. Молещи.
Островърха зима. Съскащ вятър. ...

danda

Poesía

2010-06-29T09:06:30+03:00 552 1

Забранена зона 🇧🇬

Отново в съня ми дойде
и пак стоиш на прага, а не влизаш,
тъмнината като вълна на голо боде,
като дълга копривена риза.
Омръзна ми да идваш всяка нощ, ...

danda

Poesía

2010-06-26T21:04:32+03:00 860 4

* * * (по пътеките на забравата) 🇧🇬

на майка ми
Ти бе до мен,
когато кипналите пролетни води
се сляха със кръвта ми.
Ти плачеш с мен сега, ...

danda

Poesía

2010-06-25T14:54:19+03:00 718 4

Винаги, когато тръгваш 🇧🇬

Винаги, когато тръгваш,
остава сребърна целувка,
върху тичинките на цветята.
Винаги, когато тръгваш,
политат птици от дървото. ...

danda

Poesía

2010-06-24T13:04:29+03:00 862 4

В галоп с конете алести 🇧🇬

С пръсти възлести, от плетката на дните,
пусни юздите на конете - в мен да тичат,
с копита да разрошат мислите ми спитени
и да танцуват върху бялата ми кожа, сричаща
все твойто име. От влажните им ноздри, ...

danda

Poesía

2010-06-23T13:37:51+03:00 771 6

Островна песен 🇧🇬

Два острова - гордо неспокойни,
пият с брегове от спомени разбудени,
а океанът между тях до днес не помни
тъй близо да са те и толкоз чужди.
Едно небе, от сълзи набраздено, ...

danda

Poesía

2010-06-22T15:08:22+03:00 929 9

Пясъчни многоточия 🇧🇬

Морето ме връхлита със въпроси
за всичките години, оставено във самота,
една вълна обгръща с хлад нозете - босите -
посреща ме - нали съм у дома.
Какво да кажа...? Замъци строих, а после ги развалях, ...

danda

Poesía

2010-06-21T13:00:09+03:00 808 7

Друга 🇧🇬

С теб съм друга -
цяла, завършена.
Никой такава не ме познава,
защото те скрих от другите.
От себе си даже те скрих ...

danda

Poesía

2010-06-17T17:16:56+03:00 635 3

Това съм аз 🇧🇬

Ледът във чашата ти със уиски - аз съм,
и залезът, очите ти стъписал - аз съм,
вината с рало по челото - аз съм
и самотата във леглото аз съм.
Тихата цигулка във сърцето - аз съм, ...

danda

Poesía

2010-06-16T20:18:45+03:00 784 2

* * * (звезди в косите и сълзи в очите) 🇧🇬

На моите сълзи не вярвам вече -
те всички са за сбъднати желания,
мечтите ми и те отдавна са обречени
на невъзможност, спънати, забравени,
молитви нямам в устните пресъхнали, ...

danda

Poesía

2010-06-14T00:23:19+03:00 1.2K 13

Братовчедка съм на Оня 🇧🇬

Здравей!
Такава не ме знаеш -
смених си кожата и вече съм студена,
също като Нея, братовчедката на Оня.
С кръв косата сплетох в шарка камуфлажна, ...

danda

Poesía

2010-06-12T08:59:48+03:00 688 1

Лунен паяк без дъждобран 🇧🇬

Ще се усмихвам, докато дойдеш.
С усмивка ще изкъртя решетките,
изплетени от тъжни паяци.
Ще размия всички форми -
ще се превърна в хоризонт. ...

danda

Poesía

2010-06-11T00:33:13+03:00 871 10

Време е! 🇧🇬

Вече е време
да взема този живот и да го живея,
вече е време
да те измия от кожата си,
вече е време ...

danda

Poesía

2010-06-10T16:55:07+03:00 738 9

Рецепта (или как се лекува любовта) 🇧🇬

Ти чужд ли си или от теб съм вече излекувана?
Омръзна ми да тананикам стария рефрен
и да потъвам във зеления ти поглед залудо.
Омръзнаха ми мислите греховни
и всички нежни петъчни разпятия, ...

danda

Poesía

2010-06-08T12:49:30+03:00 793 1

Риторичен въпрос 🇧🇬

Нарамих любовта си в скъсана торба
и чаках чудото да стане,
и в чакане май всичко пропилях.
Изгубих се в моята анаграма,
в която цял живот ...

danda

Poesía

2010-06-04T12:48:26+03:00 1.3K 2