ДИС
284 el resultado
Времето е синьо с капки злато.
Утрото е нежно и високо.
Кацанало на рамото му лято
сочи с пръстче хиляди посоки.
Вятър пухен към морето бърза. ...
  375  14 
Усърдно принцът търсеше подслон,
че ненадейно вятър зъл задуха.
Заряза го и расовият кон,
когато каза: "Брат,... аз бях до тука".
Валеше изведро. Какъв късмет! ...
  491  19 
Днес не звънна...
А лято край бялата къща
шие слънце и разперва криле, за да литне.
Не остана до дните, когато с магия превръща
онзи, морският вятър в песъчинки косите си житни. ...
  758 
Сините нощи
над синия град
в синьо морето рисува.
Могат ли още
звезди да валят ...
  610  14  22 
А лятото е истинско дете -
с разрошени коси от водорасли.
В очите му синее се море
В усмивката му - слънчице израства.
Краката му - обути в топъл дъжд ...
  750  13 
"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи."
Умберто Еко
На ъгъл между петък и неделя,
където в капка време е земята
направило си щастие постеля ...
  315 
"Не заспивай, когато умират звезди..."
Димитър Точев
Ами - да, не заспивам. Днес умират звезди
и небето е свило клепачи.
Нямам нищичко друго. Имам само сълзи, ...
  1506  22  25 
Горе, на покрива Карлсон го няма.
Кой ще почерпи сега със бонбони?
Май съм пораснала вече голяма,
спуках със ръста си всички балони.
Как ще летя? И крилцата къде са? ...
  408  14 
По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена, ...
  323  10  13 
Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо. ...
  286  11 
Съмна ли вече? Не знаех.
Дълго зима сънувах -
белия път към рая
с безконечно пътуване.
Вън напъпила пролет ...
  229 
Тя понякога сяда на пейката в парка.
Носи къшейче хляб.
Ято птици събира.
И раздава душата си малко по малко -
на трохички, ...
  453  17 
Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе. ...
  319  10 
Щастие ли?
То е простичко нещо -
сутрин и слънце с усмивки в лъчите.
Повод да можеш да гушнеш горещо.
В цветни балони да сложиш мечтите. ...
  373  15 
Това сериозно, мартенско небе
се рони на парченца бяла пяна
от полетът на птиците. А те
завръщат се след дълго, дълго нямане.
И очертават път към пролетта ...
  310  15 
  833  15 
Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...
  285  15 
Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
  504  16 
Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...
  806  13  28 
Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...
  715  23 
Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...
  730  21 
Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
  1211  22 
Дали ще ми простиш едно море,
което из душата ми се шири
и в синьо ми рисува светове.
Да го забравя, просто нямам сили.
Дали ще ми простиш и чифт крила. ...
  613  12  20 
Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.
Когато вятър в стъклени ботуши ...
  1053  16 
  2010  13  40 
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
  1294  15  46 
Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...
  602  11  20 
  610 
  635  12 
Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...
  579  19 
Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...
  1447  12  42 
Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
  725  18 
Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
  393  21 
Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
  921  16 
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
  2278  20  71 
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
  458  16 
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
  461  16 
Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...
  410  13 
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
  404  22 
Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...
  362  19 
Propuestas
: ??:??