ДИС
300 el resultado
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
973
7
24
Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...
773
6
11
Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря ...
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря ...
600
5
7
От моя прозорец се виждат морето,
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято ...
рибарските лодки, скалите...
Понякога влиза на топка небето
и в синьо обличат се дните.
Ухае на сол и на слънчево лято ...
624
6
13
Събирам си лятото в шепа небе.
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...
Обличам се с изгреви сутрин.
Нуждая се само от малко море
от цвят тъмно син - пеперуден.
Светулкови гривни и Еньов венец. ...
1088
13
21
Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...
1178
6
14
Напрегнат ден.
От токчетата слизам.
Умората захвърлям по юнашки.
Ухая на копнеж.
И пада ризата. ...
От токчетата слизам.
Умората захвърлям по юнашки.
Ухая на копнеж.
И пада ризата. ...
867
4
12
По между ни са само
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци, ...
бризове дългокоси.
Метнали слънце на рамо,
крачим щастливи и боси,
покрай пясъчни замъци, ...
656
6
8
Я, недей да тъгуваш! Сол по раните - стига!
Този свят е, по принцип, скроен на широко.
Има много любов - зад завоя намига,
само трябва да гледаш малко по от високо.
Я, изтривай сълзите! Имам кърпичка в джоба. ...
Този свят е, по принцип, скроен на широко.
Има много любов - зад завоя намига,
само трябва да гледаш малко по от високо.
Я, изтривай сълзите! Имам кърпичка в джоба. ...
1415
8
25
Уж, нарисувах цветенце за теб,
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад". ...
с най-пъстрите боички от дъгата,
а то разцъфна в златен слънчоглед.
Поливай само с обич (от душата).
В бележка ти написах "Звездопад". ...
652
6
11
В неделя съм различна и добра.
В неделя ей така ми се мечтае.
В неделя романтичен е света,
от всякъде на приказка ухае.
В неделя сътворявам си небе ...
В неделя ей така ми се мечтае.
В неделя романтичен е света,
от всякъде на приказка ухае.
В неделя сътворявам си небе ...
867
6
12
Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...
1117
3
14
Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...
717
6
14
Открадни си целувка
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти - ...
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти - ...
1029
7
10
Закачливият вятър оплел си е люлка -
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...
от зеленото време на ореха.
А две малки щурчета - виртуози с цигулка,
с най-красивите ноти поспориха.
Под дебелата сянка по обед присяда - ...
734
7
13
1425
2
6
2786
7
21
Буря да бъда - само поискай.
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
Вихри и прах ще вдигна до Бога.
Спри ме! Опитай, ако ти стиска.
Ще те отвея, където мога.
Огън да бъда - пламвам веднага. ...
943
6
13
Сънува ли ме днес?
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...
Кой знае...
Сънува ли ме като вятър,
от онзи, който си играе
в оранжево-червен театър ...
617
5
6
Проплаква ли насън бунара?
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...
Приглася ли му в тон чешмата?
Чимширът, къщичката стара
с три лястовички под стрехата...
Поскърцва ли пак гредореда? ...
697
5
11
Неделя е. А аз съм тишина.
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
Мълча в неписан стих. Неказан.
По хълма бавно стича се нощта
и с глас на славей капе по перваза.
Неделя е. Денят не бърза. Той ...
1264
12
20
Лятно небе, а посърнало. Плаче.
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...
Свито, навярно боли го.
Облаци мрачни, като черни косачи
хищно му режат от синьото.
Ниско прелитат пойните птици. ...
699
7
18
Има местенца, такива, които
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
1132
9
14
Едно чувство приятно,
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
553
1
9
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
2752
16
22
Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
2651
10
32
Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
696
11
18
И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
730
5
14
Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
1260
6
15
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
581
5
6
Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
810
8
14
1976
9
19
Пари по устни
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
1195
4
25
Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
879
10
21
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
1755
24
37
Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
885
10
12
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
3633
23
60
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
984
4
9
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
774
5
10
1532
7
12
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
