donchevav
82 el resultado
Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава, ...
  678 
Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
  742 
На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
  592 
Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал, ...
  391 
Балада за стария чардак
Една лоза пред къщата ни стара,
самата тя на повече от век –
в интериора градски тротоарен
се бори за живота си нелек. ...
  657 
За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...
  413 
Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...
  477 
С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни… ...
  1060  28 
Все тази болка…
Тази болка, която все отляво ме свива
и нахапва парчетата от смелостта ми,
и която уж тръгва, уж все си отива,
а спотайва се нейде, минира деня ми, ...
  444 
https://www.youtube.com/watch?v=dWdGFHa8Pz4&feature=player_embedded
Още седмица-две…
Още седмица-две -
и навън ще се стопли,
ще се синне небето, ...
  626 
To go below...
И цъфтят на дъното цветя…
Изгребах душата си
от наноса речен,
от черната тиня, ...
  585  14 
Душата ми пържи кюфтета
Не зная дали съм
аз някак орисана,
но все ми се случват неща,
с които във другите ...
  420 
Предпролетно нощно адажио
Щом разпилее се зимният ден
в тъмен бакър, над градчето угаснал,
с ледния полъх пристига при мен
жалост по нещо нетрайно, неясно. ...
  552 
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно. ...
  536  13 
Твърда валута
Решило,
че е разменна монета –
сърцето
в мен удря с юмручета ...
  388 
Балада за старата бяла кола
На тротоара,
в пълна немара,
на сянка под старо дърво,
стои изоставено ...
  508 
Този, когото
виждах в сияние,
на колесница –
с лавров венец,
когото сънувах как ...
  529 
Неизбежно…
Безлично, тъжно, стряскащо - така
изтляват на деня ми цветовете,
оставят сива, пепелна следа
и стъпки в нея, бягащи по светло. ...
  361 
С цветовете на дъгата
рисувам нощта…
Синьото,
дето люлееше дните ми,
тръгна да търси нови метличини. ...
  480 
И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...
  503 
"Най-голям шум при сблъскване
предизвикват празните мисли."
Аристотел
"Мразя те - обичам те!"
Белият лист, който вчера изписах, ...
  536 
Вместо довиждане…
Светът ми – дребна монета, неистово
стискам в шепата – да не загубя.
Да хвърлям ези и тура – не искам,
просто я стискам в страх, до полуда. ...
  405 
НА РЪБА НА УТРЕШНИЯ ДЕН...
/Edge of Tomorrow/
/на учителя… с любов/
Утро ново ме буди, денят пак ми се мръщи,
как сама да реша да изляза от вкъщи! ...
  836 
Летни емоции...
Моята сянка, горката –
мисля, от мен се срамува:
крие се зад полата ми
и подозирам – ревнува ...
  830 
Истината: Колко време вървя така през света – все сама и сама…
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга! ...
  1411 
Всичко, което докосна,
бяга встрани
като капка живак,
разпилян по погрешка.
Оказва се май ...
  577 
На този, който все още ме води
по гълъбов пух към Луната
Казваш, че имаме всичко и аз
вярвам в това – но все гледам луната
как пълна-препълнена, намига към нас, ...
  700 
Тази сутрин,
излизайки на двора,
видях, че най-младата
дамяновска кокошка
кътка малки пиленца. ...
  1282 
Светът ми – шал, плетен от опита,
от годините, че и от грешките,
напоследък все се разплита,
от молците наяден във дрешника.
Плетен – преплитан, разплитан, ...
  460 
Мотиката на майка ми изчезна
В утрото на спомена се връщам,
сънно газя тихата вода,
плясъкът ù с болка преобръща
в мозъка ми старите неща. ...
  388 
Утрото на двора буди ме
... и не съвсем...
Тази сутрин утрото стана
по-рано,
да пие кафето си с мене. ...
  437 
Позволете ми да се защитя...
/опит в стил „Даскалска поезия”/
Светът ме обвинява,
че насън летя.
Мисля, имам право ...
  292 
Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...
  609 
***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...
  483 
Поредната пролет дава ми знак
от календара с усмивка приветна.
И аз се усмихвам на новия злак,
на новото слънце, на баграта цветна.
След сивата зима - небивал разкош ...
  518 
Светът е прекрасен, щом в него сме двама
Синьо сияние трепти над ливадите,
нежен полъх разплита лъчи,
гони зайчета слънчеви в младите
тръпно дъхащи влага треви. ...
  538 
Юрдекът ни Пачо, дванайсетгодишен,
на майка ми в двора бе на почит и чест:
хранен редовно, изкъпан, обгрижен,
но сам - и затова премного злочест.
А после, после отиде си майка ...
  437 
Ние, от подножието на Централен Балкан
Имаме кон. Казва се Петко. Конят е порода медил. Идва от дивата планина на Централния Балкан. Когато го видяхме за първи път - ахнахме: беше нисък, набит, целият обрасъл в косми - като истинска мечка. После свикнахме. И Петко свикна с нас. Но макар да ни обича, ...
  1324 
Храст от роза отвън - вътре котката...
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката,
и ще изляза да те търся.
Биньо Иванов ...
  645 
ГРАДИНКАТА МОЯ НЕ ИСКА ДА СПИ
Градинката моя не иска да спи.
Черешите зъзнат - бленуват за сняг,
снегът обаче обул е кънки
и с леда по реката е хукнал на бяг. ...
  443 
Propuestas
: ??:??