galaxi
87 el resultado
Търпелива съм като вода,
синева съм,
отразена от небе лазурно.
И езеро съм, океан, море, сълза,
роса и бързей от река, ...
  255 
Ще те изгубвам
в пясъчни мечти
изтичащи през пръсти без следа.
И ще те търся
в аромата на неокосена, ...
  279 
През август дивно ме приспиват
щурчета и най-ярките звезди
и в лятото се гмуркам да ме нацелува,
дори морето мъртво да се развълнува,
то има живи перли в сините си дълбини. ...
  280 
Разговор със себе си
Когато море и небе притихнали в синя целувка очакват зората
и бликащи сълзи се любят дивно с вятъра,
знам, няма Рай, не го и търся...
Там има миг, когато си част от Нещо. ...
  844 
Ако си кремък,
за мен огън пали,
ако съм вино,
на глътки отпивай ме бавно,
в скута ми кротко заспи, ...
  378 
През утрините
в миг преди да се пробудя
сънувам думите ти неизказани
и всички ненаписани писма.
В очите ти сънувам как се губя ...
  242 
Някак е безмислено да се заспи
поне в една прекрасна нощ
през юни,
когато съм пияна от уханието на липи,
звезди когато слизат ...
  1284 
Времето за слънчогледово небе
и слънчев сок в червени макове.
А в стари раковини шепот на море,
сол в косите,
пясъчен загар по палави нозе ...
  320  10 
Жътва. Лято е.
И нестинарски огън ни гори.
Слънчовидецо,
дали жаравата да прекосим...
Ако не можем - ...
  386 
Все търсиш болката, ми казват,
даже я обичаш...
Такава съм - несъвършена,
нелогична и двусмислена родена.
За този, който с мене страда, ...
  261 
Не ме засенчвай с тъмни очила,
напомнят ми за мрака в ъгъла,
където плача.
Уморих се.
И обичам топлина. ...
  436 
Морето спи,
прибоят шепне в избеляла раковина
и тайните ми крие в нежни перли.
Нощта целува се с небето,
искрят събудени звездите ...
  292 
Не съм родена за тъга.
И орис ли е да обичаш.
Понякога съм Плачеща върба.
За теб.
Ако израсна... , ...
  465 
Къде си, лято,
събуди се -
да бродя искам боса по брега.
Къде сте, птици,
в самотата на нестройно ято ...
  339 
Будна е нощта,
не спят и мислите.
Влюбен е дъжда...
Разгръщам в унес листите.
С мечти се пъстри пролетта, ...
  449 
Не бързай, Животе,
къде си препуснал
по вятърни друми и стръмни била.
Виж Слънцето
как изгревно утрето чака - ...
  270 
Знам...,
понякога нощем си тук.
Долавям как с бризов повей
косите ми милваш,
без звук. ...
  376 
Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...
  456 
Ще ми напишеш ли писмо
с неравен почерк, на хартия,
такова топло, живо,
дето само с клик единствен
да не можем да изтрием. ...
  367 
Огледай се в синевата
на ирисите ми дъждовни.
Ще поваля.
Нали на хоризонта
някъде изгряла е дъгата. ...
  374 
Едно море разплиска своя зов,
брегът посрещна прилива му жаден,
искрящи мълнии потънаха в небесен ров,
дъждът изплака влюбен стон отдаден.
Омайна свежест утрото пробуди, ...
  468 
Нали си пожелах,
мостовете ми да са люлки от цветя
от пъстри пеперуди преродени.
А пътят ми да е трева -
дива, некосена. ...
  325 
Като самотен стар чадър
вися на орехова ретро закачалка,
но искам да съм шарено хвърчило...
Закачам се като износен сив балтон
с молци по подгъва в петно попило, ...
  316 
Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм, ...
  280 
Диря те, Боже,
за теб да узрея,
от извора свят да отпия.
Теб да сънувам,
в сън да науча ...
  366 
Пътеката от Мен до мен – камениста, стръмна и трънлива. Нищо различно… Нищо непознато… Долу и горе. По средата нищо… Най-трудният преход.
Онзи път, който минава през лявото рамо.
Когато тръгнеш към себе си през черното и бялото, през сенките на съмнения и празноти до светлината на копнежи и сбъдвани ...
  787 
Дочуваш ли плача на вятъра
как в брезови камбанки стене,
и глъхнещи сред пясъка
подковите на дивите коне,
и ехото дочуй на свидни стъпки ...
  355 
Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам ...
  308 
Усмихнат ли ме
аз съм многоцветна
и много на дъга приличам.
Тогава ставам млада и суетна,
добричка съм и красота привличам. ...
  426 
Тъгувам те, боли
и светла горест гърлото души.
Аз... как да те изболедувам
На бучки твоята далечна сладост
нежно болката топи. ...
  401 
Събрала бих самотните цветя
и роса от хиляди слънца,
за да извезам думи в стих,
подписан с пулса на сърцата
и посветя на тебе ...
  363 
Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...
  806 
Красива си, мамо,
очите ти топли и сини,
все питащи, чакащи само
при тебе да идвам... прости ми.
Красива си, мамо, ...
  410  10 
Да ти нарисувам ли сърце
- без боички, алено, несъвършено.
Ще го рисувам без ръце,
със влюбен пулс
в кръвта по топли вени. ...
  472 
Нещо без име,
нещо без глас,
В безвремие време,
ти - мое аз.
Сребърен дъжд от сълзи... ...
  305 
Отрекох те сто пъти и те исках,
заравях те в мъглата и отравях
бурно, търсещо, ревниво...
Без теб и с теб мечтания потисках,
бленуване мое светло и диво. ...
  336 
Ще си припомня днес за обичта.
Това е... просто да обичам.
И цяла изтъкана съм от нежността
като гальовност на звезда
и мелодията на роса, ...
  323 
Когато силно я пожелаеш, нека е като пролетен дъжд, но да я прегръщаш под дъгата, вместо под чадър. Като лятно слънце, но да не се криете под сенките и вашите сенки да ви следват, не вие тях. Сред пъстрата есенна шума да я носиш в обувката си като ръбесто камъче по пътя към самата нея. Да я любиш с ...
  726 
Ще ми събереш ли звезди?
Ако искаш,
само ми ги нарисувай.
За мен Луната усмихни
и с мен по млечен път пътувай. ...
  339 
Съчиних те, Пролет...
от дръзките, покълнали в снега листа,
от пъпки на неподарено цвете
и нарисувах те
на вишната от аромата на цвета, ...
  316 
Propuestas
: ??:??