i2na
145 el resultado
Аз съм част от дървото зад блока.
Дишам с него във всяко листо.
Аз съм част от небето.
От облака.
Част от капката дъжд. ...
Дишам с него във всяко листо.
Аз съм част от небето.
От облака.
Част от капката дъжд. ...
968
1
23
Колко цели сме всъщност, когато
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа, ...
все се търсим в самотните нощи?
Тихо тичам насън в празнотата
по обрасли поля... с безпосочност.
А нощта едноока ме гледа, ...
798
11
Лежа в тревите...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
Никне тишина
през процепа на влажните ми пръсти.
Разпукнатите атоми небе
поръсват слънце. ...
1511
7
Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
... ...
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
... ...
755
1
13
Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...
581
6
Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия ...
770
22
Нощите. В които те обичам.
Дните, през които се изгубвам.
Болката, подтикваща да тичам.
Липсата, когато те сънувам.
Птиците, кълвящи тишината. ...
Дните, през които се изгубвам.
Болката, подтикваща да тичам.
Липсата, когато те сънувам.
Птиците, кълвящи тишината. ...
1311
1
32
В дивите ми сънища, зелените,
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност, ...
никнещи тревисто в тъмнината,
знаци са и тихото, и думите,
нощно осветени от луната.
Всички сме еднакви, с дъх на нежност, ...
775
20
Четеш ли по очите ми, когато
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака, ...
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака, ...
923
23
Зареяни сред вятъра. Бездомно.
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...
Подгонени от дългите си сенки.
Крадем криле. (За миг откраднат полет.)
А после заземяване. И време.
Зареяни в живота си. Квадратно. ...
705
15
Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи, ...
688
20
И болката, потекла от очите
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие, ...
на едри зрели капки премълчавано...
И вярата, забита във петите,
по пътя пак бодящо преповтаряна...
И тихото, втечняващо безсилие, ...
2568
16
Знак остави ли ти в моя път?
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха. ...
Смях ми хвърли да плиска с морето.
И пространството, свито в юмрук,
стиска птици и сини небета,
дето в твойте очи се родиха. ...
675
10
А хората минават през живота ми
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока, ...
като през преспа сняг.
Рушат,
оставят стъпки -
всеки в своята посока, ...
861
20
Спиралата на мрака като свредел
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога ...
забива се в дъната на очите.
А мислите ми блъскат се във тебе,
в стремежа ти да бъдеш вечно ничий.
Замерях те със думи, за да мога ...
829
21
Летях за миг безкрило като капка,
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно, ...
преди с пръстта гореща да се слея
и в гънките на мокрите ти длани
разбитото си тяло да разлея.
Преди да те докосна мимолетно, ...
727
20
Прегръдките понякога спасяват
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят ...
душите от онази празнота,
която като вълк е озверяла
от взиране във кръглата луна.
Прегръдките с докосване затоплят ...
835
26
Нощта четиристенна се промъкна
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки ...
с отсъствие и самота. Без тебе.
И празната луна е като дупка
куршумена във тъмното небе.
По улиците безпосочни стъпки ...
719
1
20
Заспиват зад очите ми копнежи,
потъват във зеничните морета
отминали лета и снегове,
а слънчевият сън на ветровете
проблясва по зелените ми ириси. ...
потъват във зеничните морета
отминали лета и снегове,
а слънчевият сън на ветровете
проблясва по зелените ми ириси. ...
707
19
Мътна влага полепна в косите...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал. ...
И дъхът ми измръзна - до вятър.
През безлунните нощи се скитам
като болка, пронизала мрака.
И в небето затъвам - от кал. ...
726
23
Беше циганско лято. В неспокойствието на душите дори цветната феерия на есенните дървета не можеше да внесе нежност и мир. Есенните души са напрегнати... тревожни са, вълнуват се за подготовката на своето презимуване, на зимното си втвърдяване и вглъбяване. Душите, също както природата, се стапят на ...
1068
9
Когато на пръсти из тъмното
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени ...
разголвахме малко от себе си... -
през белите нощи осъмвахме
във лунни прегръдки унесени.
А дните ни тръгваха сънени ...
665
21
Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
923
9
По калдаръмените улички на спомена
прегракнали птици
кълват твоя смях.
На трошици
кълват зад гърба ми ...
прегракнали птици
кълват твоя смях.
На трошици
кълват зад гърба ми ...
616
16
Одрасках си душата в твойте мисли.
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...
Това ли е, да бъдеш наранен?
Когато с кални стъпки влизам в чистото...
това ли е, да бъдеш омърсен?
Под плачещите облаци на зимата ...
1106
1
25
А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи ...
1103
15
878
18
Зачената съм в твоите зеници
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо ...
като любов. И глътка от безкрая.
Излюпих се във тебе - като птица
в гнездото от ръце - да те позная.
По чувствата-пера валеше тихо ...
677
17
Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите ...
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите ...
625
18
По малко те забравям всеки ден.
С безпаметности вечер се напивам.
БезОбразен, далечен и студен,
когато изтрезнея, те намирам.
По малко те забравям - с всеки час, ...
С безпаметности вечер се напивам.
БезОбразен, далечен и студен,
когато изтрезнея, те намирам.
По малко те забравям - с всеки час, ...
888
1
24
Настъпвам тишината под петите си
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години, ...
и скърца като стара порта мракът,
когато преминавам слепешката
навътре - да те търся в себе си.
В спиралата на няколко години, ...
889
19
Ако всяка пътека се блъска в стена
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка ...
и с безизходност свършват посоките,
ще остане ли вътре във теб мекота,
ще покълва ли вътре любов?
Ако всяка звезда е изстинала точка ...
662
22
Липсите гризат. Дълбаят болка... -
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора. ...
множество тунели празнота.
Думите пропадат в тях. Не мога
днес да си възвърна целостта.
Пътища, нахапали простора. ...
650
19
Протягах си душата все нагоре,
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
на пръсти се надигах и ръце
размахвах силно, мислейки, че мога
летеж да бъда само миг поне.
И търсех бели знаци по небето, ...
719
14
Понякога боли от тишината.
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват ...
Мълчанието хапе всички клетки.
Понякога притиска тъмнината
и всяко късче мрак е страшно тежко.
Понякога сълзите се втвърдяват ...
936
30
Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата. ...
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата. ...
1185
1
20
Колко пъти пребродил си вече сърцето ми?
Колко време летя там, намира и губи се?
Колко стъпки остави да гаснат след тебе?
Колко звездни мечти във света ми събуди?
Колко нощи открадна в живота - за мене? ...
Колко време летя там, намира и губи се?
Колко стъпки остави да гаснат след тебе?
Колко звездни мечти във света ми събуди?
Колко нощи открадна в живота - за мене? ...
675
16
Мокро е. Дъждовно. Листопадно.
Облачно. Мъгливо до тъга.
Есенно и тихо. Безпощадно.
Въздухът е клетки самота.
Голо е. Съблечено до клони. ...
Облачно. Мъгливо до тъга.
Есенно и тихо. Безпощадно.
Въздухът е клетки самота.
Голо е. Съблечено до клони. ...
641
22
Липсваш ми... Но няма смисъл да крещя.
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...
Тишината плаче вместо мене.
Безутешно капе в клоните дъжда
и прохълцва през листата времето.
Липсваш ми... и няма смисъл да лекувам ...
988
17
В колата е тихо. Само пътят бучи
от вълните на всички посоки.
А слънцето хвърля в очите лъчи
и в искри разтопява стъклото.
В небето е тихо. Само птици летят, ...
от вълните на всички посоки.
А слънцето хвърля в очите лъчи
и в искри разтопява стъклото.
В небето е тихо. Само птици летят, ...
577
15
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
