jantreya
240 el resultado
Изпрах си спомените. Затова те няма.
Като леке изчезнал си от тях.
За този прах научих от реклама.
Намерих го. Опитах. И успях.
Това се пръкна изведнъж, докато простирах прането.
  972  24 
Сянка
Точно по обяд.
Когато сенките отиват за миг да починат.
Когато върхът на деня е най-стръмен.
Тогава искам да те срещна. ...
  704  24 
Понякога думите имат странно значение.
Те са родени от твоите истини.
Те са продукт на едно настроение,
Малко пресилени. Много пречистени.
Търсиш ги сякаш са късчета златни. ...
  918  31 
Виждаш се някому дребен.
Ти го измерваш с пръста си.
За да надскочиш себе си,
трябва да знаеш ръста си.
  626  21 
Спомних си за този стар стих, когато прочетох"Измислих те" на Нерина.
Не е страшно,
че мъжете
не са това, което искаме.
Ние ги измисляме. ...
  625  23 
Оскъдна е при мене любовта.
Самотна е вълчица. Вие глухо.
Проскубана се влачи по света.
Скимти, но само мъртвите я чуха.
Не влиза даже в пустия ми двор. ...
  851  27 
Зелени пълнолуния (на есен)
завързват плод, горчив като отрова.
Мелодия на неритмична песен
звучи у мен отново и отново.
Самотното излъчване на болка ...
  1029  19 
То се просмуква,
като влага в костите.
Размеква ставите.
Втвърдява вените.
Завързва нервите в моряшки възел. ...
  1189  27 
Тъмни лица,
топли сърца,
в кожа бодлива и много красива.
Есенен ден.
Слизат пред мен. ...
  758  19 
Пет-шест нюанса зелено.
Още толкова жълто.
Ръждиво за очарование.
Оранжево за сияние.
Керемидено за топлота. ...
  609  18 
Тя ходи много бавно по ръцете ми.
Погалва ги, усетила умората.
Изпъва нежно сбръчканата кожа
и я затопля с мънички целувки.
Тя спира по лицето ми, умислено. ...
  905  25 
Ти изпокъса струните в душата ми.
Обърна всички образи наопаки.
Накъса на парчета същината ми
и много некадърно ги съши.
Ти не успя да ме направиш своето ...
  902  24 
Аман ут сириозни рабути.
Шъ пишъ вечи прустутия.
И мени мъ ухапъ щъркелъ.
Пък инъчи ни бях ут тия.
Макър да съм утскору в селуту. ...
  991  37 
Спря вятърната мелница на думите,
щом вятърът на чувствата утихна.
Отпуснаха се тъжно ветрилата й.
Заспаха в кошовете и глаголите.
Завиха се със скучни прилагателни. ...
  716  22 
Отвързах мисълта си.
И съблякох я
от дрехите износени на римите.
Изпратих я
да търси своя корен ...
  906  30 
*
Ако искаш да носиш утеха и радост,
в днешния труден, безрадостен бит,
по-добре дай трошица на гладен,
отколкото цяла погача на сит. ...
  758  22 
Вечно на нож сме със тази лирическа.
Тя е мечтателка непоправима.
Аз съм жена твърде земна, практична
и малко точки пресечни имаме.
Тя все копнее за велики събития. ...
  886  17 
Осъмнах в залеза направо.
Осъмнах, ала беше късно.
Осъмнах с хиляди съмнения
за незживяния ми ден.
Отказах се от моя изгрев. ...
  699  19 
На онези, които ме разочароваха
Оставих ви да ходите по мене.
Като килим в краката ви се стелех,
с едничкото прекрасно намерение,
да ви създам уют и топлина. ...
  769  27 
Свършиха ми консервите.
Най-хубавите сервирах.
Обрахме гроздето, тежкото,
в чужди бъчви възвира.
Няма я още музата. ...
  733  25 
Тълпата е стонога и многоглава хала.
По улиците броди вездесъща.
Помита самотата. Обсебва ме изцяло,
а после ненаситно ме поглъща.
Усещам се частица от странен организъм. ...
  683  26 
Посвещавам на всички, които вървят към храма и на празника на поезията!
Поезийо, ще вляза в твоя храм.
Отдавна чакам вън, на стъпалата.
Дали от скромност и дали от срам
не сбрах кураж да мина през вратата. ...
  836  29 
Есенно слънце в прегръдката на лозите.
Тънка мъгла крие зрелите гроздове.
Всяко зърно е дума.
Всеки грозд изречение.
Сладка е същността им. Като живота. ...
  2661  22 
Не съм родена тук,
тук в този топъл юг.
И много късно аз видях морето.
Но в онзи първи миг
роди се в мене вик. ...
  6912  26 
После. Отлагам по нещо любимо.
Времето бяга.
Не стига.
Отлита.
После ще вземам. После ще имам. ...
  651  18 
Падна гръм. Барабани забиха.
Светлина омагьоса нощта.
Изтрещя. После в миг стана тихо
и дъждът изведнъж заплющя.
Грабна вятърът тежките струи. ...
  633  17 
На пръсти покрай свойта самота
вървя и се опитвам да съм друга.
От мен струи тъгата на света
и въздухът е лют, горчив и лугав.
Жадуваща за нежност е плътта ...
  713  14 
Очите ми - две пъстри птици -
кълват в нозете на зората
последните зърна пшеница
от звездната софра богата.
Кълват в нозете на зората ...
  639  13 
Чувството в мен е стихия.
Втурва се и ме грабва.
Гладна съм - ще открия
вкусния дъх на хляба.
Тъжна съм - ще заплача, ...
  1113 
Мисля глупости денем.
Пиша глупости нощем.
Над хартията дремя.
Стръвно думите пощя.
Но перото е сухо ...
  648  16 
Тъй както си седях, пристигна музата.
До мен застана. В упор ме погледна.
Докосна ме. Целуна ме по бузата
и на дивана тихичко поседна.
"Здравей!"- ми каза - "Докъде, приятелко, ...
  740  23 
*
Толкова е студено.
Огънят зъзне.
Устните му посиняха.
* ...
  607  14 
На огледалото е безразлично
чий образ в него ще е отразен.
То не изпитва нужда да обича.
То просто взема образа ти в плен.
Дали не си човешко огледало, ...
  562 
Догоряла цигара
и тръпчив аромат.
Като облаче пара
се стопява денят.
През прозореца скрежен ...
  632  11 
Тази нощ самотата е толкова гъста,
като съсирена кръв,
като топка от глина в скулпторски пръсти,
като Вселената в атома пръв.
Пари жестоко, негалена, кожата. ...
  710  23 
Не разбираш ли?
Дните си вече броя
като шепа стотинки -
и малко, и дребни.
Ще ми стигнат да купя ...
  597  16 
Как фино се преливат цветовете
и нежно трепкат свежите листа.
И как излъчва сладък дъх на цвете
тъй тленната и крехка красота.
И изведнъж разбирам много ясно, ...
  620  15 
Тази врата,за която говоря,
уж е прозрачна,уж е достъпна,
а не успявам да я отворя
и тя не иска да се отдръпне.
Там зад вратата,е всичко красиво, ...
  1248  15 
Наричай ме"Очакване на пролет",
когато зимата е уморена,
когато зъзнещите клони молят
за капка слънце-топла и зелена!
Наричай ме"Очакване на лято", ...
  668  15 
Парфюм
Правя стихове като парфюм-
сладка нота, горчива нота,
капка смях,две сълзи,щипка ум-
ароматни неща от живота. ...
  639 
Propuestas
: ??:??