JustaLittleKid
256 el resultado
Странен лабиринт... моят лабиринт
Изгубена в нещото, наречено живот,
в неговия странен лабиринт,
лутам се и търся брод,
изход, па макар и мним. ...
Изгубена в нещото, наречено живот,
в неговия странен лабиринт,
лутам се и търся брод,
изход, па макар и мним. ...
832
Защо ли бързаш към смъртта?
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед. ...
Поглеждам плахо към километража,
стрелката мина сто и петдесет.
Дали да кажа нещо? И какво да кажа?-
питам аз сърцето, станало на лед. ...
460
1
Любовта изчезна, изпари се
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно, ...
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно, ...
1024
5
Светът е друг, когато си обичан!
Днес е ден, сякаш като всеки друг,
това така е, но само от първия поглед.
Ти стана съпруга, ти пък - съпруг.
Заедно излетяхте на своя първи полет. ...
Днес е ден, сякаш като всеки друг,
това така е, но само от първия поглед.
Ти стана съпруга, ти пък - съпруг.
Заедно излетяхте на своя първи полет. ...
593
Искам просто да обичам...♥
Казват, хубаво било да бъдеш влюбен,
защо тогава се страхувам да обичам?
Трябвало човек да бъде неразумен.
Всяка мисъл от себе си събличам. ...
Казват, хубаво било да бъдеш влюбен,
защо тогава се страхувам да обичам?
Трябвало човек да бъде неразумен.
Всяка мисъл от себе си събличам. ...
642
3
Животът не е празна битка...
Животът пукнат грош не струвал,
бил е само студ и мрак.
Туй отвсякъде аз чувам,
монотонно го повтарят пак. ...
Животът пукнат грош не струвал,
бил е само студ и мрак.
Туй отвсякъде аз чувам,
монотонно го повтарят пак. ...
609
4
Недей да плачеш, мамо. Спри.
Нима сълзите помагат?
Знаеш ли и мен, че ме боли
другите, когато те раняват?
Недей да плачеш, мамо. Моля. ...
Нима сълзите помагат?
Знаеш ли и мен, че ме боли
другите, когато те раняват?
Недей да плачеш, мамо. Моля. ...
790
2
1
Дървото на живота напразно търсиш, знай.
Златна ябълка не съществува.
От векове земята не е рай.
Дори душата на човека се купува.
Изкушения на всяка крачка има ...
Златна ябълка не съществува.
От векове земята не е рай.
Дори душата на човека се купува.
Изкушения на всяка крачка има ...
590
6
Късно е. Мракът на нощта обгръща всичко и всички. Тихо е. Само будилникът на нощното ми шкафче тиктака почти безшумно, отброявайки изтичащите секунди. ”Тик- так, тик- так” - кънти в главата ми звукът, сякаш и там има някакъв малък невидим часовник. Лежа в удобното си легло, опитвам се да заспя, но с ...
883
794
3
755
5
738
3
Изгубена в предълбокото море,
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе, ...
което всъщност е моята душа,
като птица с пречупени криле
опитах и опитвам да летя.
Защото там, в безкрайното небе, ...
553
2
„Тя ти е сестра, работата ти е да я мразиш” - как ви звучи това? Може би познато? Но наистина ли мразим сестрите и братята си или просто понякога те ни довеждат до състояние, в което си въобразяваме това?
Всъщност повечето хора не сме способни да мразим онези, в чиито вени тече нашата кръв. Макар се ...
Всъщност повечето хора не сме способни да мразим онези, в чиито вени тече нашата кръв. Макар се ...
3684
1
3
Силна съм, затова ще оцелея.
Безсмислено е, знам.
Ще продължа обаче да се смея,
нищо, че се чувствам сам.
Ще се затворя в своята обвивка ...
Безсмислено е, знам.
Ще продължа обаче да се смея,
нищо, че се чувствам сам.
Ще се затворя в своята обвивка ...
503
4
Историята на човека е велика,
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...
605
7
Запитвал ли си се коя съм аз?
Какво се крие вътре в мен?
Открита съм пред теб като атлас,
открита като ясен ден.
Дали съм ангел? Ах, едва ли. ...
Какво се крие вътре в мен?
Открита съм пред теб като атлас,
открита като ясен ден.
Дали съм ангел? Ах, едва ли. ...
623
5
Аз съм лилав кактус. Точно така - аз съм лилав кактус. Различна съм и не се страхувам да го призная. Не се крия зад чужди маски, за да се харесам на някого. Не играя измислени роли, за да бъда част от общество, което не харесвам, но което е модерно и уважавано. Аз съм самата себе си - (не)обикновено ...
1048
5
Навалял е хубав, пухкав сняг.
Как искрят белите покривки!
Снежните човеци пак
предизвикват хиляди усмивки!
По клонките на елховите дръвчета ...
Как искрят белите покривки!
Снежните човеци пак
предизвикват хиляди усмивки!
По клонките на елховите дръвчета ...
1480
1
2
Знаеш ли какво е да обичаш, но да не си обичан? Да мечтаеш, а да знаеш, че мечтите ти никога няма да се сбъднат? Всеки ден да се срещаш с предмета на чувствата си, но вместо любов, да получаваш само обиди и присмех? Да дишаш заради Него, да живееш истински само край Него, да те боли, когато за секун ...
1411
5
Невидима за теб,
като прашинка в голямата Вселена.
Ах, този мой късмет!
Ах, все тази любов несподелена!
Прозрачна съм за теб - ...
като прашинка в голямата Вселена.
Ах, този мой късмет!
Ах, все тази любов несподелена!
Прозрачна съм за теб - ...
491
3
Пъстра дъга появи се,
докато валеше летният дъжд,
аз зная, вълк се развежда,
а мечката взема си мъж.
Блести дъгата красива, ...
докато валеше летният дъжд,
аз зная, вълк се развежда,
а мечката взема си мъж.
Блести дъгата красива, ...
605
1
Мамичко, с думи не мога да изкажа
колко силно те обичам!
Ти за мен... от всички други пò си важна!
На тебе искам да приличам.
Мамичко, сълзите в очите ти ме плашат, ...
колко силно те обичам!
Ти за мен... от всички други пò си важна!
На тебе искам да приличам.
Мамичко, сълзите в очите ти ме плашат, ...
1145
2
5
Живея в свят на лъжа и измама,
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма.
Откъде тази злоба? Защо?
Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи ...
всеки се радва, че прави на другите зло,
че близкият страда от болка голяма.
Откъде тази злоба? Защо?
Вместо поздрав, получаваме все злъчни думи ...
877
2
Повярвах в теб.
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...
Доверих ти се.
Подарих ти сърцето си,
отстъпих ти душата.
Вярвах ти сляпо, ...
560
1
Самота, тъй страшна дума.
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...
Сам човек... нима е жив?
Без любов животът ни не струва -
без любов светът ни е фалшив.
Самотата – бурен за душите, ...
418
2
Грешка е, сама си го признавам.
Опитвам се да спра.
Лице в лице със себе си заставам.
Никога не успявам да се победя.
Наранявам се в безсмислен опит ...
Опитвам се да спра.
Лице в лице със себе си заставам.
Никога не успявам да се победя.
Наранявам се в безсмислен опит ...
543
6
В черни облаци се лута пак душата,
отмъщението е чакана отплата.
От спомени подхранвана омраза,
изпепеляваща и смъртоносна кат` зараза.
С очи от болка потъмнели ...
отмъщението е чакана отплата.
От спомени подхранвана омраза,
изпепеляваща и смъртоносна кат` зараза.
С очи от болка потъмнели ...
1479
Нищо не знаеш
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...
и никой не знае какво е.
Опитваш да ме опознаеш,
но виждаш това, което не е.
Не мога да кажа с думи ...
504
1
До петнадесети септември остават броени дни и вече съм настроена на ученическа вълна. Както всяка година, и тази очаквам първия учебен ден с нетърпение, но сега е по- различно. Преди знаех какво ме очаква, познавах учителите и съучениците си. Знаех всяка пукнатинка по пътя, водещ към добре познатата ...
1147
3
Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча, ...
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча, ...
537
1
Вчера взех, че купих къща
на мойта, глупавата тъща.
Тя да вземе да я продаде
на едно мъничко дете.
То пък дало я на брат си, ...
на мойта, глупавата тъща.
Тя да вземе да я продаде
на едно мъничко дете.
То пък дало я на брат си, ...
386
Тя си отиде…
няма я вече до мен.
Сърцето й вече не бие,
а сякаш го чувам в този момент.
Очите й вече не гледат, ...
няма я вече до мен.
Сърцето й вече не бие,
а сякаш го чувам в този момент.
Очите й вече не гледат, ...
918
2
3
Знаеш ли как се чувствам?
Запитвал ли си се дори
как съм и защо не пускам
мечтата си да отлети?
Питал ли си се какво е да си като мен, ...
Запитвал ли си се дори
как съм и защо не пускам
мечтата си да отлети?
Питал ли си се какво е да си като мен, ...
908
5
Не съм каквато бях.
Бях грешна и порочна.
Ти беше най-големият ми грях,
след теб на чисто аз започнах.
Поправих се, нима не вярваш? ...
Бях грешна и порочна.
Ти беше най-големият ми грях,
след теб на чисто аз започнах.
Поправих се, нима не вярваш? ...
453
1
Пак се случи, има бариера.
По средата аз сама треперя.
От една страна отново ти си, мамо,
от другата- татко, баба, дядо.
Аз зная, аз съм ти опора. ...
По средата аз сама треперя.
От една страна отново ти си, мамо,
от другата- татко, баба, дядо.
Аз зная, аз съм ти опора. ...
504
1
Аз бях детето, което не обичаше.
На самота, което обричаше.
Без милост бавно ме убиваше,
с думи и обиди малтретираше.
Аз бях детето, което не познаваше, ...
На самота, което обричаше.
Без милост бавно ме убиваше,
с думи и обиди малтретираше.
Аз бях детето, което не познаваше, ...
983
5
Не си сама. Аз съм до тебе.
Като сянка, като дух.
Като магия, която усещаш.
Като въздух, вятър и дъжд.
Ще бъда до теб, когато ме няма. ...
Като сянка, като дух.
Като магия, която усещаш.
Като въздух, вятър и дъжд.
Ще бъда до теб, когато ме няма. ...
823
2
2
Целият ми свят се сгромолясва.
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва. ...
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва. ...
714
2
V глава
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...
Лятото се настани в малкото селце заедно със задушните си, горещи дни. Слънчевите лъчи безмилостно се забиваха в главата на всеки, посмял да излезе на слънце, затова хората се скатаваха на сянка и в селото настъпваше тягостна тишина и спокойствие.
В това непоносимо време София и Мартин намир ...
487
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
