kotel
222 el resultado
Сълза потече по стъклото на душата ми. И с всеки милиметър чезнеше, попиваше... И нищо не оставаше уж вече. А може би невидима следа дълбаеше, чертаеше поредната секунда по гладката повърхност, наречена Живот... Една сълза, събрала... цяла вечност.
1323
12
Замръзнаха ми мислите и лед се настани в очите. Снегът затрупа думите - безмълвие, безплачие, бездушие. Танцувам! Върху лед! И снежна съм царица! Не се опитвай да ме разтопиш... тогава пак ще стана волна птица.
760
18
1536
24
Вървя по остри камъни и дирите от кръв следя. Не ме боли от раните, претръпнала съм на това. Болят ме мислите, загубили посока и, блъскайки се в устните, раняващи жестоко. И мога още дълго да вървя... Дали ще проговоря? Това се питам аз сега.
710
12
715
28
Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...
803
28
Тялото е храм на душата. Това говореше ми всеки път. Упорствах, спорех с теб, възвишеност аз търсех във нещата. Сега до болка те разбирам. И мислите ме режат със бръснач. И в кожата не се побирам. А да повярвам аз не искам, че само миг обърна този свят, където имаше магия... Сега сълзите ще се спрат ...
1252
13
927
24
Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб. Не отричам! Обичам! Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам, полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се спасявам. А... ти?! Лиричен, себичен, различен... просто образ типичен. За край... Нуждаем се един от друг... но само... ...
1397
1
24
Какво ли не бях за теб? И вятър в клоните на твоята душа. И слънце в дните ти студени. И пълна със любов луна, дори и дъжд, лекуващ твойте рани. Дихание по тялото ти бях, целувки давах ти без свян. И още, още... помня ли аз вече? Но ти избяга някъде далече. Сега си сам! Поглеждаш в огледалото и... У ...
779
14
Аз искам в твоето легло
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...
очите от умора да затварям.
И в полусън да слушам
твоя глас - до теб съм, мила.
Ти искаш в моето легло ...
765
10
Тъй дълго в самота живях
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...
и осъзнавам го едва сега.
Загубила се бях. Къде? Не знаех.
От мене нямаше следа.
Не виждах, не усещах. Нищо! ...
752
8
848
14
Събуди ме дъждът, почуквайки ми по стъклата... Все още тъмно е навън и за кафе е рано... Защо смути ти моя сън? Завих се аз отново - с надеждата да се спася от идващия ден -
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
690
11
Нуждаех се
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена ...
от планината,
от въздуха,
любимата гора...
Бях разредена ...
602
11
Разстояние
в километри...
Разстояние
в мислите...
Разстояние ...
в километри...
Разстояние
в мислите...
Разстояние ...
689
10
Този дъжд, излял се от очите ми, дали пречистил е душата? Оголена, сега стои и зъзне си, горката. Не бях безгрешна... И некомфортно усещането в мен сега е... Ще се усмихна палаво отново, ще сложа във очите аз искра и пътя ще поема за там, където бях си "у дома". .................. От утре пак започв ...
609
13
Аз тръгвам, чуваш ме, нали?
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш! ...
Аз тръгвам без посока в този миг...
Разбирам, че ужасно ще боли,
но длъжна съм, а не жестока.
Не ме моли! Не казвай, че обичаш! ...
828
1
12
Не ме наричай с нежни
имена!
Не казвай, че богиня съм
за теб!
Не се погубвай с мойта ...
имена!
Не казвай, че богиня съм
за теб!
Не се погубвай с мойта ...
1685
9
Едно топло огнище ми трябва за измръзналите ми ръце. Две нежни очи да ме гледат щастливи, с цвят на море. Глътка въздух, надежда една, приятелско рамо в деня и нощта. Един дом без ключове и... капка любов - за да се напия!
... ..............................
Къде да те открия?
... ..............................
Къде да те открия?
614
12
Ела!
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела! ...
И разтопи леда във мен!
И нека потече река,
изхвърляща ненужните неща.
Ела! ...
762
24
Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...
507
9
Пътувам... дълъг път ме чака. И музиката пак звучи... Цигарата догаря в мрака, пред мен облещени са светлини. Встрани прегръща ме гората, пo силна съм
и от преди.
Пътувам... към позната дестинация и мисля си за толкова неща... И волно ми е на душата, открила стойността във дребните наглед неща. Пъту ...
и от преди.
Пътувам... към позната дестинация и мисля си за толкова неща... И волно ми е на душата, открила стойността във дребните наглед неща. Пъту ...
534
8
Светът ще е изпълнен със любов
на тази нощ...
Аз ще се взирам в нощното небе,
опитвайки се да не плача.
Ще бъда у дома. Сама. ...
на тази нощ...
Аз ще се взирам в нощното небе,
опитвайки се да не плача.
Ще бъда у дома. Сама. ...
682
17
Тъй много липсва ми сега
спокойствието на душата.
Да се отпусна и заспя,
тъй както спят децата.
Тъй много липсва ми сега ...
спокойствието на душата.
Да се отпусна и заспя,
тъй както спят децата.
Тъй много липсва ми сега ...
684
10
1093
10
Едно момиче все още в мен живее, изпълнено с мечти и вдъхновение. Какво, че по лицето ми личи, че минала съм поколения. Душата ми е същата, все млада, по-дива, по-прецизна отпреди. Света с ръцете си прегръщам и в любовта очаквам аз звезди. И пак заспивам си с луната, и пак се гоня с ветрове и бури. ...
521
7
Дали защото сняг вали
и радвам се като дете?
Дали защото нощ е
и пълна съм с мечти?
Дали защото музика звучи ...
и радвам се като дете?
Дали защото нощ е
и пълна съм с мечти?
Дали защото музика звучи ...
436
8
Очите изумруденозелени
сега звезди са.
Косите, златни, разпилени,
ухаят на "Шанел".
И цялата си порив, ...
сега звезди са.
Косите, златни, разпилени,
ухаят на "Шанел".
И цялата си порив, ...
824
19
Минах през пролетта
и лятото изпепелих!
Къде си, моя есен?
Не се страхувам!
Ще те посрещна! ...
и лятото изпепелих!
Къде си, моя есен?
Не се страхувам!
Ще те посрещна! ...
573
12
Тук ли си? Искам да ти кажа толкова неща... Когато съм тъжна, слушам нашата музика. Когато плача, се крия в нощите сама. Усмивката дарявам на всички, срещнали ме през деня. Но, поискам ли те, става страшно. Боли! От толкова любов, обречена на срещи и раздели. Всяко твое заминаване е вик: Не тръгвай! ...
461
7
Раздирах с вик нощта, надявайки се да ме чуеш. А после се оказа, че няма съм била. Рисувах те от всички багри и се любувах с часове на своята творба. Какво? Аз сляпа съм, нима? И музика ти сътворих, разтапяща душата. С ония галещи акорди, отварящи ти сетивата. Не мисля, че съм глуха! Нито сляпа! И д ...
1919
16
Уморих се от думи...
Казани,
неказани,
останали в мислите,
препънали се на устните, ...
Казани,
неказани,
останали в мислите,
препънали се на устните, ...
643
20
Искаш ли ме?
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...
Вземи ме!
Тръгнала съм към теб...
Прегърни ме!
Не забравяй! ...
470
5
Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града. ...
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града. ...
488
3
Обичам те!
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...
Понякога.
Проклинам те!
Понякога.
Ранявам те! ...
714
19
Бий мойта малодушност,
бий с твоите незнайни
слова!
Научи ме, живот, да не плача,
да не роня хленчещи слова! ...
бий с твоите незнайни
слова!
Научи ме, живот, да не плача,
да не роня хленчещи слова! ...
946
6
За една нощ
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...
ми даде съня си.
Розов и щастлив.
Станах малка,
прашинка почти ...
592
6
На два пъти умирах
и два пъти видях аз светлината.
И връщайки се, не разбирах
къде е истината и лъжата.
Не се шегувам! Не познавах никой! ...
и два пъти видях аз светлината.
И връщайки се, не разбирах
къде е истината и лъжата.
Не се шегувам! Не познавах никой! ...
595
13
Колко малко е нужно
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...
да изтръскаш тъгата.
Да заровиш мислите,
родени в самотата.
Да повярваш, че има надежда ...
859
14
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
