krvelkov
258 el resultado
Не, света не е побъркан!
Явно, отново пак съм аз...
Някак си съм много сбъркан,
усещам, че ни има НАС...
Реално мигът ни стига ...
  424 
Чувствам вятъра ми връща
усещането, че летя...
Времето така прегръща –
искам да те запаметя...
Прекрасно е да се желаем, ...
  237 
У мен е, почнах да го пиша.
Не мога, пак го съживявам...
Любовта ни живее, диша.
Обичам те и полудявам...
  515 
Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
  439 
"Обичам те" не стига да опиша.
Мисля, просто няма думи за това.
Душата в чувства непознати диша
и влюбени са всичките слова...
"Обичам те" не стига да опиша ...
  531 
Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала ...
  389 
Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка ...
  317 
Бавно и дълбоко
думите преливат...
Нежно и високо
душите се сливат...
Бавно и дълбоко ...
  241 
Думите реално не стигат
или по-скоро грешат?
Очите ти само попиват
кое усещам в мигът...
Крадем целувките си, знаем, ...
  338 
<3
Невероятното се случи!
Чудо е и още треперя...
Любов не може да се учи!
Не мога с нищо да я меря...
  320 
Окапа ми дъбът!
Някак си е тъжно...
Голо е, където беше плът.
Природа, знам, така е нужно...
  281 
Усещаме се, сливат се устните,
пиеме от насладата заедно.
Докосваме се. Сливат се телата.
Изригва енергията, дишаме.
Изпълваме се, галиме се, всичко! ...
  375 
Той:
Кога, кога да те обичам?
Не знам! Защо ли даже питам...
Искам. Как, как да те обичам?
Липсваш! Ела да те обичам. ...
  283 
Не, не ме разпитвай!
Аз наистина не знам...
Защото те обичам.
Пак повтарям, сам...
Защото те обичам. ...
  501 
Призвание е да си човек,
да бъдеш, не да съществуваш...
За живота просто няма лек –
остава ти да го празнуваш...
  329 
Често си представям и мечтая и желая...
Спомням си красивите, отминали моменти.
Реално липсваш ми и искам да узная –
за урок ли беше или сме експерименти?
  340 
Нежно я потапям във водата,
прехласнат наблюдавам същността.
Първо и изплуваха зърната,
и после водата сякаш завря...
Намалих, със сълзи я подправих... ...
  273 
Сливаме се в цветна тишина,
когато любим се с душите.
Обичта е като светлина –
и истина искри в очите.
Тогава всичко е прекрасно. ...
  356 
Въздишаме си, а навън ръми.
Някак сякаш повече е тъжно...
Отново телефонът! Пак звъни.
Знам си – времето не ми е длъжно...
  313 
Песен е, когато усещам,
докосвам, целувам и галя...
Любовна река, отнасяш ни
двама заЕДНО към безкрая...
  466 
Той
Студено е, рязко захладня.
Листата още са зелени.
Студено е, даже заваля...
Не искам да сме разделени! ...
  387 
Обикновено шантав ден.
Толкоз, а ти не бе до мен...
Взирам се в далечината -
там блещукаш в тишината!
И предполагам вече спиш. ...
  379 
333
Усещам те,
без да се обяснявам –
намирам те във всичко...
Обичам те,
така те изживявам – ...
  430 
Тя:
Повяхва цветето във мен
щом слънцето във теб се скрие.
Пресъхва влажният ми ден
и моли се да те открие. ...
  513 
Целувка, вплетена в екстаз.
Души, допълване... баланс.
Аз съм ти или ти си аз?
Нежна музика в резонанс.
В танц полюшват се гърдите, ...
  467 
Чудо е, когато те погаля.
Докосвам и целувам нежността.
Миг, във който всичко се забравя
и се отдаваме на любовта...
Обичам те! Със теб живея – ...
  1617 
Едничка твоя капка в мен.
Разтвор, заедно се сляхме...
Аз станах по-обезмаслен.
После... После заблестяхме!
Без петна и без загари ...
  257 
Всяка капка ме попива,
осъзнавайки мига...
Дълбоко в мен излиза
сливането с вечността.
Отново, пак се връщам, ...
  317 
Живея и това е всичко!
Всичко е една искра.
Истина е и лъжа е,
че живея тука и сега...
Винаги аз бил съм тука. ...
  253 
ТЯ постоянно ме желае!
Аз внимавам да не се отдам...
По трудно ми е, тя го знае!
Да изпие иска ме до грам..
  319 
Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...
  245 
Не, пак не мога да заспя!
Защо ли свети таз луна?
Така самичък съм сега,
а тя ми спомня любовта...
Днес някой каза, че съм луд. ...
  272 
Балансирам със тежест крилете,
а болката пречи ми да летя...
Разпъвам невъзможно, простете,
аз ù простих, но не мога да спя...
  284 
В почивката след йога съзерцавам -
мръсотия съчетана с красота.
Спокойно ми е, някак осъзнавам -
заедно създават действителността.
Избор, възможността ми да избирам... ...
  277 
Всеки има свойта Одисея.
Изборът изобщо не е лесен.
Блокаж с тъга или пък се смея.
Реалността - избор безсловесен...
  290 
:)
Обичам те, с дафинов лист,
между прекрасните ти устни.
Кайсии, бира и стомахът чист..
О, Боже! Феите са вкусни! ...
  492 
Забързано успявам да съм с теб?
Оплаквам се от моя мироглед...
Дали реално е? Джаза свири!
Боже, Боже! Я дай ми три бири?
  228 
Обичта засмяна ме прегърна.
Нежната енергия ме възроди.
Вярата у мен отново върна.
Любов, прочети я във очите ми!
  356 
Въпросите заспаха без отговори.
Крилата се разпериха без посока.
Душата отдавна ми проговори
и мисълта ми стана широка.
Отговорите се събудиха без въпроси. ...
  322 
В мене влезе планината.
Прегръщам вятъра, летя.
Дъжд - възбуждам тишината...
Влюбен в светлината спя :)
  319 
Propuestas
: ??:??