krvelkov
265 el resultado
На този свят не мога вече да живея.
Поетът или тялото - едното ще умре.
За красота и топлина копнея,
но хората около мен са зверове...
Аз нямам сили вече да се боря. ...
  363 
В просъница започнах да те галя,
бавно се събуждахме за любовта...
Така до болка силно те желая,
усети как паля огъня в кръвта...
.................................. ...
  554 
Най-хубава си гола,
когато те събличам!
Най-хубава си гола,
тогаз треперя, сричам...
Обичта преливаме, ...
  457 
Обичам да те има!
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...
  512 
Помолих да не ме напъхва
в разни групи, не харесвам
етикети и масовостта...
Чу ме - мило се усмихна,
явно, че не ме разбра... ...
  287 
Щастлив ли съм? Не се шегувам.
Отново не мога да заспя...
Моля те, Господи! Тъгувам.
От, и всичката си суета!
Проблеми, искам да ги няма. ...
  371 
Проблясва слънцето в листата -
така усещам нашата любов...
Любима, обичам душата
да свети през телата като зов...
Обичам те! Въобще не стига... ...
  374 
Не, света не е побъркан!
Явно, отново пак съм аз...
Някак си съм много сбъркан,
усещам, че ни има НАС...
Реално мигът ни стига ...
  465 
Чувствам вятъра ми връща
усещането, че летя...
Времето така прегръща –
искам да те запаметя...
Прекрасно е да се желаем, ...
  261 
У мен е, почнах да го пиша.
Не мога, пак го съживявам...
Любовта ни живее, диша.
Обичам те и полудявам...
  551 
Помислих че полудявам, когато започнах да натискам произволни клавиши.
Исках да крещя от любов, чувствах как летя...
Виждах я, усещах я навсякъде, а трябваше да чакам търпеливо.
Така започнах да пиша – не знам какво.
Опитах стих, но не можех да се концентрирам, да търся рими и да мисля. ...
  483 
"Обичам те" не стига да опиша.
Мисля, просто няма думи за това.
Душата в чувства непознати диша
и влюбени са всичките слова...
"Обичам те" не стига да опиша ...
  571 
Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала ...
  430 
Губейки човешкият си вид,
тихо и безропотно умирам.
Животът ми отдавна е разбит...
За децата ми – сега разбирам.
Ежедневната ми сива мъка ...
  346 
Бавно и дълбоко
думите преливат...
Нежно и високо
душите се сливат...
Бавно и дълбоко ...
  281 
Думите реално не стигат
или по-скоро грешат?
Очите ти само попиват
кое усещам в мигът...
Крадем целувките си, знаем, ...
  370 
<3
Невероятното се случи!
Чудо е и още треперя...
Любов не може да се учи!
Не мога с нищо да я меря...
  355 
Окапа ми дъбът!
Някак си е тъжно...
Голо е, където беше плът.
Природа, знам, така е нужно...
  304 
Усещаме се, сливат се устните,
пиеме от насладата заедно.
Докосваме се. Сливат се телата.
Изригва енергията, дишаме.
Изпълваме се, галиме се, всичко! ...
  413 
Той:
Кога, кога да те обичам?
Не знам! Защо ли даже питам...
Искам. Как, как да те обичам?
Липсваш! Ела да те обичам. ...
  312 
Не, не ме разпитвай!
Аз наистина не знам...
Защото те обичам.
Пак повтарям, сам...
Защото те обичам. ...
  539 
Призвание е да си човек,
да бъдеш, не да съществуваш...
За живота просто няма лек –
остава ти да го празнуваш...
  397 
Често си представям и мечтая и желая...
Спомням си красивите, отминали моменти.
Реално липсваш ми и искам да узная –
за урок ли беше или сме експерименти?
  388 
Нежно я потапям във водата,
прехласнат наблюдавам същността.
Първо и изплуваха зърната,
и после водата сякаш завря...
Намалих, със сълзи я подправих... ...
  308 
Сливаме се в цветна тишина,
когато любим се с душите.
Обичта е като светлина –
и истина искри в очите.
Тогава всичко е прекрасно. ...
  391 
Въздишаме си, а навън ръми.
Някак сякаш повече е тъжно...
Отново телефонът! Пак звъни.
Знам си – времето не ми е длъжно...
  353 
Песен е, когато усещам,
докосвам, целувам и галя...
Любовна река, отнасяш ни
двама заЕДНО към безкрая...
  522 
Той
Студено е, рязко захладня.
Листата още са зелени.
Студено е, даже заваля...
Не искам да сме разделени! ...
  428 
Обикновено шантав ден.
Толкоз, а ти не бе до мен...
Взирам се в далечината -
там блещукаш в тишината!
И предполагам вече спиш. ...
  413 
333
Усещам те,
без да се обяснявам –
намирам те във всичко...
Обичам те,
така те изживявам – ...
  460 
Тя:
Повяхва цветето във мен
щом слънцето във теб се скрие.
Пресъхва влажният ми ден
и моли се да те открие. ...
  556 
Целувка, вплетена в екстаз.
Души, допълване... баланс.
Аз съм ти или ти си аз?
Нежна музика в резонанс.
В танц полюшват се гърдите, ...
  492 
Чудо е, когато те погаля.
Докосвам и целувам нежността.
Миг, във който всичко се забравя
и се отдаваме на любовта...
Обичам те! Със теб живея – ...
  1818 
Едничка твоя капка в мен.
Разтвор, заедно се сляхме...
Аз станах по-обезмаслен.
После... После заблестяхме!
Без петна и без загари ...
  293 
Всяка капка ме попива,
осъзнавайки мига...
Дълбоко в мен излиза
сливането с вечността.
Отново, пак се връщам, ...
  352 
Живея и това е всичко!
Всичко е една искра.
Истина е и лъжа е,
че живея тука и сега...
Винаги аз бил съм тука. ...
  284 
ТЯ постоянно ме желае!
Аз внимавам да не се отдам...
По трудно ми е, тя го знае!
Да изпие иска ме до грам..
  348 
Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...
  281 
Не, пак не мога да заспя!
Защо ли свети таз луна?
Така самичък съм сега,
а тя ми спомня любовта...
Днес някой каза, че съм луд. ...
  298 
Балансирам със тежест крилете,
а болката пречи ми да летя...
Разпъвам невъзможно, простете,
аз ù простих, но не мога да спя...
  327 
Propuestas
: ??:??