Lilly
121 el resultado
Опитвам се да я спася,
ала нагазвам в лудостта й и започвам да се давя...
Опитвам да я разбера
и плача, чувствам как отвътре се разяжда,
гложди я вина... ...
  584 
Оставете разкъсаната на вълците!...
От питомните бе тя хищно разчленена...
В живот сподавена, нека издъхне, вдишвайки,
последна глътка свобода да извоюва...
Оставете разкъсаната на вълците!... ...
  500 
Крепостта...
се превърна в затвор все по-тесен.
Чуждото...
спокойствие ми вдъхна и преобрази се в храм.
Познатото... с любов ме задуши, ...
  410 
Защо седиш самотен
на онази пуста пейка?...
Защо, зареян в нищото,
пропит си целия в мрачна тъга?...
Около тебе цветовете сливат се ...
  617  11 
Да съществуваш,
ала ден след ден да избледняваш...
Да притежаваш,
ала да си беден по душа...
Да искаш да обичаш, ...
  1130 
Хаос...
Някакъв си хаос от много чувства...
Събрано всичко в мене е на топка,
готова да избухне с допира на още малко болка...
Хаос... ...
  507 
Слушай!...
Слушай в тихото...
В безкрайния му дрезгав шум...
Слушай!...
Слушай в тътена... ...
  476 
Спрях да вярвам в думи,
пълни със условности, пращящи в кич,
позьорски и незрели!...
Спрях да вярвам във красивите,
ала нетрайни обещания ...
  578 
Не питам.
И не искам и да знам!...
Не казвай!
Аз не мога да направя нищо!
Нямам нищо вече да ти дам... ...
  579 
Дай ми знак, че още някъде те има!
Дай ми знак, че виждаш ме оттам!...
Дай ми знак, че отново ще бъдем щастливи.
Там... завинаги... в нашия сигурен храм...
Дай ми знак, че ще имаме всичко ...
  490 
В тишината чувам...
Крахът... на мечтите...
Стъпвам по стъкълцата,
боса...
В тишината...
  473 
  1335 
Образ без звук -
глуха картина...
Тъга в сподавен крясък
стене...
Тиха агония, ...
  511 
Опитваш се да не чувстваш... Не се получава... Искаш да не страдаш... Няма такъв живот... Искаш да ненавиждаш... Нямаш сили... Тъгата те упоява... Болката ти отнема всичко - нямаш воля... просто боли... Болката те приспива... Изчезваш в нея... Вече и музиката не може да те достигне, да те върне, да ...
  733 
  1441 
Слънцето събуди я с топла целувка,
погали й лицето, озарено в мека светлина,
с лъч по нослето закачливо я погъделичка,
и извика я да поиграят на съдба...
  635  10 
Можехме да си подарим надежда!...
Подарихме си тъга...
А после изтрихме спомена...
Сълзите го измиха...
Бавно...
  534 
Когато думите не стигат
и са празни...
Когато капят топлите сълзи...
Когато мислите бушуват,
а ги няма... ...
  494 
Сърце... Туптиш...
Във унеса вечерен чувам как препускаш...
Сърце... Болиш...
В живота злободневен мъчиш се и все по-малко чувстваш...
Сърцe, гориш!... ...
  547 
Оставете ме за мъничко да помечтая!...
Нека поне миг да полетя над градските ни пошли светлини...
Нека поне в мислите си имам свободата да съм в рая,
нека попътувам със затворени очи...
Оставете ме за мъничко да посънувам!... ...
  521 
Надежда винаги ще има!...
Това трагедията е на вечно търсещите ни души...
Да вярваш, че напред все път ще има,
нагоре все, и все обсипан със красиви цветове...
Лъжата пък, тя все ще е наполовин фалшива... ...
  636 
А бяхме
и щяхме,
но друг път поехме...
Желахме,
мечтахме, ...
  537 
Колко е лесно да гледаш
света през едни очила.
И виждаш светът как те гледа,
а погледът собствен прикрит е под тъмни стъкла...
Прикриваш, когато се взираш, ...
  484 
Стъпки...
Два силуета
Доближават се...
Стъпки...
Два погледа ...
  559 
Живееш в собствената мъничка черупка,
вълнуваш се от дребнички неща,
завиждаш, че живея както искам,
завиждаш, че не следвам твойте смешни правила...
Оправданията ти като по план - едно след друго ги изреждаш. ...
  635 
Поредна нощ на самота...
Замислена, аз взирам се в небето.
Във облаци обвита пак е тъжната луна - навява спомени...
Горчива болка рязко ме пронизва във сърцето...
Поредна нощ на самота... ...
  607 
  1544 
  1566 
  1790 
Да понесеш загубата,
заврян във малка стаичка, мизерна...
Сам...
Изолиран и безсилен...
Да посрещнеш болката... ...
  495 
Започвам да потъвам бавно в лудостта си,
Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...
Не зная как да различа реално от илюзия,
губя почвата под мен...
Губя се в безкрайно далечното бъдеще, ...
  545 
  1353 
  1297 
  1312 
Снощи те сънувах...
Беше усмихнат, както винаги...
Усмивката ти, погледът ти син - те светеха!
Та нали си ангел... Моят ангел!...
И беше близо до мен, ангел мой! ...
  1319 
Обзе ме тихото безвремие...
Забравих болката за малко,
пак запях!...
И плахо поглед мек,
изпълнен със копнение, ...
  468 
Реалност,
изтъкана от лъжи!...
Фалшиви истини,
лъжливи красоти...
Измамност, ...
  460 
И пак ще се усмихвам,
а отвътре ще горя,
защото всичките ми сълзи вече се изляха...
И пак ще се шегувам,
докато, изпълнена с тъга ...
  426 
Защо?...
.........................................................
Защо си мислех,
че съм го преодоляла?
Защо си мислех, ...
  495 
Понякога забравям, че те няма
и мисля си, че просто си далеч от мен...
Но щом това "понякога" престава,
престава и надеждата във мен...
Сърцето ми така ми натежава, ...
  780 
Propuestas
: ??:??