меланхолик (Йордан Серафимов) - Obras

... остави ме тук завинаги... 🇧🇬

… остави ме тук завинаги…
(едно меланхолично отклонение)
И пак – защо свършват красивите неща? Нима само за да липсват?
Мила моя прекрасна зелена, остава толкова малко от теб… Какво ще правя без теб, любима…:(
Ето, сега слагам още една щипка в бонга, поднасям огънчето и дърпам… Поемам те в себе си, ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-12-02T22:01:37+02:00 2.4K 1 21

Извънземните 🇧🇬

Идват извънземните. Отварят ми една ей такава дупка в гърдите, забиват някакви много тъпи игли и между иглите прескачат някакви искри и пука и мирише на прогорена плът – аз горя!
…
…тия дни извънземните бяха много милички. Цял ден ме държаха надрусан в една стая и ми пускаха песни на Азис. Баси шита ...

меланхолик

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2008-11-30T21:25:57+02:00 1.4K 6

A:\FORMAT C: 🇧🇬

C:\DIR:C:
Volume in drive C has label PAIN
Volume Serial Number is 23AM-33QZ
Directory of c:\
... сега ми липсваш... ...

меланхолик

Poesía » De amor

2008-11-29T10:04:33+02:00 1.2K 14

На гробищата 🇧🇬

Утре ще ходиме на гробищата с мама и тати. На гроба на баба. Тя умря миналата година и всички много плакахме. Е, аз не плачех много. Или само в началото. После ми стана много интересно как само си лежи в ковчега и не мърда.
Някаква муха през цялото време й лазеше по носа, мама я гонеше, но мухата па ...

меланхолик

Prosa » Cuentos y obras para niños

2008-11-26T18:28:17+02:00 2.2K 4

Изяжда ме 🇧🇬

ето го: подло, зелено и ухилено. увиснало ниско над килима до гардероба, То ме гледа нагло и присмехулно. сега ще ме изяде.
лицето ще ме изяде. мамка му, тоя път няма и гуша!!! (нищо, по-добре без гуша, отколкото като оня път - когато нагло се отпусна върху капачката на бутилката, в която пикая ноще ...

меланхолик

Prosa » Otros

2008-11-07T00:10:33+02:00 1.7K 25

Прежда 🇧🇬

... Тогава То влезе в задимената ми стая. Протегна ръка, и го видях как хваща с два пръста някаква съвсем къса... нишка, излизаща от мен, която до тогава не бях забелязвал.
Започна да дърпа...
... дърпаше ли, дърпаше... а аз изчезвах ли, изчезвах...
И от мен не остана нищо. Превърнах се в километри ...

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-10-26T09:51:09+02:00 1.6K 17

Фрагменти от спомени (повест) 🇧🇬

ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...

меланхолик

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-10-17T01:33:23+03:00 3.8K 13

нещо си... 🇧🇬

(подкатегория "де да знам")
дъждът отмива
спомени от мен,
дъгата става
черно-бяла, ...

меланхолик

Poesía

2008-10-07T15:26:47+03:00 1.2K 22

тя ще се беси :( 🇧🇬

(по истински случай)
Не си отивай,
щото в този свят
от ледени висулки,
има топлина - ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-10-02T06:50:54+03:00 1.4K 15

Замръзвам през есента 🇧🇬

Небето е високо и белее,
и капка, капка си студено -
дъжда си ситничък пилее.
Крача си... Заложил на "зелено".
И слушам си the frozen autumn. ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-09-25T19:42:13+03:00 975 7

high рими 🇧🇬

Рисувам
спомени
по тъмните
стъкла;
мълча си ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-09-11T23:39:44+03:00 1.2K 12

dark_wave 🇧🇬

Вече...
Ужасно ми се гади от катрани,
и от THE FROZEN AUTUMN също,
но крача по неравни тротоари
със слушалки и цигара, и се мръщя. ...

меланхолик

Poesía » De amor

2008-08-29T18:53:56+03:00 1.2K 17

моят ден 🇧🇬

Този ден е бездна празна,
просмуква всеки атом в мен;
превръща ме в пихтия мазна;
заспивам всяка вечер натрошен.
...и будя се отново с болка. ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-07-27T21:13:28+03:00 1.3K 21

един безкраен ден... 🇧🇬

Този ден няма край... (отегчено)
Този ден наистина няма край, вървя и се препъвам в Болката...
Един безкраен и повтарящ се ден... Разкъсан на стотици еднакви парченца от нощите.
Един безкраен ден.

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-07-26T17:19:00+03:00 1.4K 7

* * * 🇧🇬

Крача бавно, искам да умра...
Защо ли се родих, се питам бавно.
Къде започва края на Дългата тръба
и къде завършва, славно...
... И бавно крача през града, ...

меланхолик

Poesía

2008-07-20T20:43:10+03:00 873 8

"смяна-8" 🇧🇬

баси, ква депресия съм забравил да публикувам тук...:)
Без тебе тъжно е небето,
без тебе плаче моят ден,
без тебе пада ми пердето
и се чувствам адски натъжен. ...

меланхолик

Poesía » De humor

2008-07-19T17:33:49+03:00 1.2K 5

болка 🇧🇬

Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и с ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-07-16T07:09:08+03:00 1.2K 4

Депресията (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите") 🇧🇬

И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-07-10T07:56:29+03:00 1.3K 9

Тя искаше да спи с баща си (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите) 🇧🇬

И още един много стар разказ... Започнах го с идеята да е поредната ми ИЗВРАТЕНА простотия, дето да кача в блога си (пиша ги тия гадости, когато ми е много гадно и искам да залея и другите хора с помия - съвсем измислени са), но се получи нещо... друго. Аз лично намирам историйката за красива. И мно ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-07-03T21:24:27+03:00 5.6K 15

отново 🇧🇬

(едно бая старо стихче. Понякога жените са способни да те накарат да се почувстваш отвратен от себе си, да те накарат да се почувстваш виновен за това, че си си Ти. Ето какво ми остана след една... трагична връзка:)
Отново нашмъркан
премислям студено -
"Къде ли все бъркам
и кое е простено?" ...

меланхолик

Poesía » De amor

2008-07-02T22:07:21+03:00 987 8

Натали (към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите") 🇧🇬

И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-06-28T19:40:47+03:00 1.8K 28

"Психоактивни вещества" - към сборника "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-06-27T08:59:12+03:00 2.2K 23

да можех 🇧🇬

да можех да върна
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока... ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-06-08T23:22:45+03:00 944 9

мамо, не искам да умра:( 🇧🇬

Мамо, виж ме - сега спя и ще се събудя чак утре. Утрото ще е хладно, мамо, утрото ще ме обвие с тъга, ще разпилее по тялото ми острите си ледени вълнички...
Мамо, страх ме е от Утрото...
* * *
Мамо, не искам да се събудя. Ама все се събуждам, явно и утре няма да е различно. Винаги е едно и също - от ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-05-30T14:28:45+03:00 3.3K 16

от зала 🇧🇬

Болка!
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-05-15T20:56:49+03:00 868 3

100 (сто) 🇧🇬

- Защо го направи, защо публикува това?
- За да станат 100...
Замисля се.
След малко:
- "Кои" да станат 100? ...

меланхолик

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2008-05-11T22:50:57+03:00 1.4K 10

Разходка в "празното" 🇧🇬

Разтеглен денят ми
се ражда - отварям очи
и сякаш се раждам отново.
Здравей, Топло слънце.
Почакай, не драйфай ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-05-10T15:08:44+03:00 1K 14

моменти от "КАДЪР 4.1" (откъси от моя автобиографичен роман) 🇧🇬

Ех, нали отдавна ви говоря за Романа ми. Още от... година и половина - две. Всъщност, почнах да го пиша малко по-рано. След като направих Прозренията откъде е дошла Болката.
Още не съм се отказал. Просто Болката никога не изчезва, само преминава от един вид в друг и... ме огъва. Няма да й се дам. Вс ...

меланхолик

Prosa » Novelas y novelas cortas

2008-05-03T15:41:19+03:00 2K 16

сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...

меланхолик

Prosa » Otros

2008-04-23T15:54:12+03:00 2.4K 16

върху клавиатурата 🇧🇬

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

меланхолик

Prosa » Otros

2008-04-22T07:44:19+03:00 1.3K 6

Всъщност... 🇧🇬

Отново без думи пред празния лист,
изгубил и болката, пълен с въпроси,
зяпам листа си, оставащ си чист
и немея зад мисли с звънливи откоси.
И всичко е хаос и просто боли, ...

меланхолик

Poesía » Filosófica

2008-04-18T11:02:27+03:00 2.8K 1 21

на Прага 🇧🇬

На прага е чисто,
на прага свети,
на прага лъчисто
посрещна ме ти.
На прага сме двама, ...

меланхолик

Poesía » De amor

2008-04-17T20:25:12+03:00 888 4

студена Безметежност 🇧🇬

Който спи в поза ембрион, значи не е доносен - Народна поговорка:)
Какво от туй, че моят свят разпада се,
ако някога въобще той бил е цял. :)
Двамата сега със Мен пропадаме...
в студена безметежност, в която аз съм крал. ...

меланхолик

Poesía » Civil

2008-04-15T18:25:40+03:00 1.3K 7

сега съм прозрачен 🇧🇬

от нямата болка
в нямата стая,
нямо лицето сълзи.
издраскани кадрите
старата ролка усукват - ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-04-13T17:02:50+03:00 946 9

Тъга 🇧🇬

На 5 си, а животът ти смърди,
на 9 си, и пак така:
животът брули твоите сълзи -
ТЪГА,
ТЪГА, ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-03-22T22:57:34+02:00 962 3

утеха 🇧🇬

Небе разкъсано,
земя разделена,
въздухът гнусен
разпръсва екзема.
Водата е мръсна, ...

меланхолик

Poesía » Civil

2008-03-20T20:08:12+02:00 1K 4

цикъл "Луната върху мен повърна" 🇧🇬

ПЪРВОТО ГО ПОСВЕЩАВАМ
НА МАМА - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК:
Аз проклиням този тъжен свят,
в който тъжен ходя по земята.
Но радвам се на всеки цвят, ...

меланхолик

Poesía » Otra

2008-03-08T19:31:31+02:00 1K 4

Кристалната стая. 🇧🇬

Ето ме отново в Кристалната стая с Огледалните стени. Тук времето е спряло. Сам съм. Няма никой. Няма и светлина, стените стенат отчаяно в слепите си отражения.
Само един глас...
Ето го:
- Тук ли си?
- Че къде другаде да съм, нали съм заточен в тая адска кутия! ...

меланхолик

Prosa » Relatos

2008-02-14T14:14:31+02:00 1.5K 7

последно сбогом, моя Любов 🇧🇬

Единствен аз в голямата тълпа
видях през маската стоманена
огромната ти страдаща душа -
потъпквана, ранена и ограбена.
И разбрах, че Ти си като Мен ...

меланхолик

Poesía » De amor

2008-01-31T22:29:07+02:00 4.3K 19

Момичето от другата страна 🇧🇬

Когато в два часа посреднощ се измъквах тихо от апартамента и се качвах на покрива на блока, за да пуша коз, имах чувството, че времето е спряло, че стрелките на часовника са залепнали в мъртво бездихание по циферблата и ще останат така завинаги.
Лежах си там под звездите, гледах луната косо над чел ...

меланхолик

Prosa

2007-12-05T12:23:03+02:00 2.4K 10