меланхолик (Йордан Серафимов) - Obras

потъвам дълбоко 🇧🇬

>> Назад се обръщам
>> и потъвам дълбоко,
>> изгубвам се в море
>> от горчиви сълзи.
>> Пак ще повторя - ...

меланхолик

Poesía

2007-04-12T17:51:05+03:00 978 16

ПРЕКАЛЕНА ПРИЛИКА 🇧🇬

Научнофантастичен разказ
В края на двадесет и втори век учените открили, че към Земята се приближава гигантски метеорит и изчислили, че ще достигне до планетата след по-малко от половин век. Последствията щели да бъдат катастрофални, всички учени единодушно предричали гибел.

меланхолик

Prosa

2007-03-30T14:54:35+03:00 1.5K 7

П О Л Я Н К А Т А (една тъжна история) 🇧🇬

Между горичката от големи голи дървета и къщите от крайния квартал ,бе сгушена широка поляна с люлки и детски парзалки. На една от люлките, само в тъмното, седеше момче на двайсет и пет години и от време на време се забутваше с крак и се залюляваше, при което люлката скърцаше силно.
Момчето отново с ...

меланхолик

Prosa

2007-02-28T12:42:39+02:00 2K 17

СКУКА 🇧🇬

... Мина се още време и усмивката ми съвсем изчезна. Бях изпаднал в меланхолия, на моменти апатията се сменяше с безпричинна тъга. Помня, че онези дни бе започнало да вали непрекъснато, небето бе посивяло и слънцето бе като изстинало.
Родителите ми започнаха да стоят на работа до по-късно, понякога ...

меланхолик

Prosa

2007-02-24T18:51:16+02:00 1.3K 3

ЗАБРАВА 🇧🇬

>> Понякога потъвам във забрава,
>> превръщам се във мисъл с топъл цвят,
>> вселената така се заличава,
>> че изчезва този тъжен свят...
>> ...

меланхолик

Poesía

2007-02-23T13:13:18+02:00 943 10

ДЪЖДЪТ 🇧🇬

Топъл Юни. Нощта е пръснала звезди.
Лежа на блока сред високите антени
и издишвам струйки към небето.
Запълвам космоса с мечти...
Ръце протягам към заоблени планети ...

меланхолик

Poesía

2007-02-23T12:59:14+02:00 971 12

БОЛИ 🇧🇬

Някога питах се, от какво ли
най-боли,
но днес ,щом ми дойде
да заплача,
осъзнавам, че това е да останеш ...

меланхолик

Poesía

2007-02-22T19:58:49+02:00 872 7

бутилка с вдъхновение 🇧🇬

>>>>> В килера ми бутилка,
>>>>> потънала в мълчание,
>>>>> пълна със мъгла
>>>>> и на етикета със
>>>>> загадъчно писание, ...

меланхолик

Poesía

2007-02-22T17:13:47+02:00 975 14

НЕПОЗНАТИ СВЕТОВЕ 🇧🇬

Нахлуват образи замръзнали в картини,
стаята в галерия се превръща,
застиват в четиристишия шепоти на раковини,
чуйте - изгубеното ехо се завръща!
Увисва холограма и със призраци танцува, ...

меланхолик

Poesía

2007-02-21T12:55:00+02:00 803 4

БЕЛИТЕ СТЕНИ 🇧🇬

Запълних празния си свят със дим,
бе ми писнало да гледам белите стени
на тъжните му стаи и ми бе необходим
за бариера. Между тях и моите очи...
... Очите той започна да ми дразни, ...

меланхолик

Poesía

2007-02-21T07:36:12+02:00 834 8

ПОСЛЕДНАТА ДРЪПКА 🇧🇬

Последната дръпка гърлото ти прогаря,
дима задържаш, заслушан в клавесина,
между пръстите ти тихичко догаря
рамката на призрачна картина.
Бавно пускаш струйката под звуците ...

меланхолик

Poesía

2007-02-20T06:35:18+02:00 839 5

лицето в огледалото 🇧🇬

Лицето в огледалото ме гледа
и наднича ми в душата,
краде от мен с усмивката си тъгата.
Лицето в огледалото ме гледа
и мълчи, ...

меланхолик

Poesía

2007-02-20T06:33:37+02:00 855 2

ПЛАЧ 🇧🇬

По средата дълга жица, в краищата -
две слушалки,
гласове далечни правят разстоянията
жалки.
Говориш ми спокойно, знам - не искаш ...

меланхолик

Poesía

2007-02-20T06:27:04+02:00 859 4

ХАЙКУ(иде от "хай") 🇧🇬

Дълбая дупка във времето
и излизам навън -
аз съм мисъл,
аз съм сянка,
аз съм сън...

меланхолик

Poesía

2007-02-15T15:04:29+02:00 830 4

ИСКАМ ДА СЪМ ДИМ 🇧🇬

Искам да съм дим.
Дим, свободен през решетките да мине,
да полети към синия необозрим килим
посипан с бяла пепел, която да отмия.
Превърни ме в дим. ...

меланхолик

Poesía

2007-02-15T15:03:50+02:00 1K 4

ДУМИТЕ 🇧🇬

Думите изгубват своя смисъл,
преминали през филтъра на
мъгливата ти мисъл.
Във въздуха увисват
и тежат като олово - ...

меланхолик

Poesía

2007-02-15T15:01:23+02:00 819 3

ОПИТ ЗА БЯЛ СТИХ 🇧🇬

Момичето изпадна в меланхолия.
На всичките си кукли порцеланови
в шкафа, подредени зад стъклото,
тя главите завъртя с ръка,
да гледат тъжно към ...

меланхолик

Poesía

2007-02-13T15:05:16+02:00 2.5K 5

ВАЛИ 🇧🇬

Сам съм на прозореца и пуша още,
отвън дъждът света отмива,
прекрасно е когато нощем
топъл дъжд небе разлива.
Капките черти описват, ...

меланхолик

Poesía

2007-02-13T15:04:44+02:00 834 6

МАХАЛО 🇧🇬

Хаотично движение,
изгаснала мъртва материя
тъкае безвремие.
Вакуум самотен,
прегърнал звездите ...

меланхолик

Poesía

2007-02-12T14:01:30+02:00 2.3K 6

СИНЕВА 🇧🇬

Детски чиста синева блести,
топъл въздух ме обгръща с длани.
Поток от топли слънчеви лъчи
затваря всички мои рани.
И сякаш,че отново съм на пет, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-28T15:50:25+02:00 780 6

Мария Хуанна 🇧🇬

Еуфория от изгрева,
еуфория от деня.
Еуфория от залеза
и еуфория от нощта.
Еуфория от смеха ...

меланхолик

Poesía

2007-01-28T15:40:22+02:00 930 2

ДУПЛИКА 🇧🇬

Няма спомен,няма
глас и няма памет.
Няма тишина и няма
болка.Чу ли,Хамлет?

меланхолик

Poesía

2007-01-20T00:28:34+02:00 837 3

ЛУНАТА 🇧🇬

Луната плаче.Гасне душа самотна,
излита нагоре полита
и прочита грамотна
надписи по звездите.
Гасне душата и плачат ...

меланхолик

Poesía

2007-01-20T00:26:17+02:00 926 2

тръба 🇧🇬

Иглата е остра,пробива плътта,
полита душата по тясна тръба
по която палача прави път на смъртта,
отъпквайки трънливите пътеки на страха
от болката свята,от болящата болка, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-20T00:26:05+02:00 699 2

ВРЕМЕТО 🇧🇬

Времето износва всички
зъбни колела,
преминало през тях на срички.
Под тежестта
на бавната стрелка, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-18T15:11:02+02:00 790 6

ЗВУК 🇧🇬

Звук!
Мек като коприна,
чист като сълза,
картина нарисувана
от детска ръка. ...

меланхолик

Poesía

2007-01-18T14:59:47+02:00 935 11

КАКВО ОСТАВИЛ СИ СЛЕД ТЕБЕ 🇧🇬

Свърши филма с главната ти роля!
Пробягват по екрана букви подредени
като в стихче,от което уморени
ангели четат на глас - за теб се молят.
...Нагоре по екрана текстчето изтече, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-16T22:33:24+02:00 955 8

НОЩТА 🇧🇬

Колко тиха е нощта,
и скрива капките дъждовни,
а мракът в моята душа
изгнива от сълзите ми отровни.
Колко тиха е нощта, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-16T22:21:55+02:00 790 5

ОЧИТЕ 🇧🇬

Очите ми са тъжни,
очите ми мълчат,
очите ми ненужни
на лицето ми стоят.
Очите гледат тъжно ...

меланхолик

Poesía

2007-01-16T22:20:41+02:00 1K 8

забрава 🇧🇬

Небето синьо ме понася и летя,
изгубвам се във вечност и мечти,
политам над морета и цветя,
и радвам се на слънчеви лъчи...
...И тебе, миличка, забравям аз, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-14T22:17:35+02:00 770 6

под звездите 🇧🇬

Слънцето залязва бавно,
бавно топлите му длани стинат,
и толкова ми става хладно -
усмивките в душата ми загиват.
Но иде топла нощ омайна, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-14T22:13:19+02:00 914 9

сянка 🇧🇬

Аз съм сянка.
Нощем тихо крача
край заспалите
цветя.
Аз съм сянка, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-13T20:49:01+02:00 1.2K 11

срещал ли си себеси? 🇧🇬

Кажи ми,
бил ли си във огледалото?
Там, където още екнат отдавна отзвучалите
мелодии, искрящи с белите
снежинки, пронизващи със ледени вълнички ...

меланхолик

Poesía

2007-01-12T19:51:27+02:00 1K 16

можеби отново ще се срещнем 🇧🇬

Когато думите се свършат,
и свърши даже тишината,
когато мислите се скършат
от оптическа илюзия под водата,
когато чувствата замръзнат ...

меланхолик

Poesía

2007-01-12T11:46:45+02:00 997 6

* * * 🇧🇬

Художник без ръце:
с очи ли да рисува -
огромното море,
в очите му
бушува...

меланхолик

Poesía

2007-01-11T20:54:17+02:00 869 6

тишина 🇧🇬

Между късно вечерта
и рано призори,
последна фаза от съня
на първите петли -
буден съм и хич не ми ...

меланхолик

Poesía

2007-01-11T15:32:06+02:00 1K 12

очи от мастило 🇧🇬

В нощи и дни,и топли и хладни,
едно лице без да мига с очи,
очи от мастило,безпаметно жадни,
бди над съня ни-от портата бди.
Залепен за вратата гледа към улицата, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-11T12:57:49+02:00 914 11

раждам се отново 🇧🇬

Застивам във времето,
обратно бягам на стрелките,
покрай мен обратно в нищото
пробягват гузно дните.
Тичам към началото, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-10T22:11:56+02:00 902 8

върнете 🇧🇬

Върнете ми небето,
звездите ми върнете,
върнете ми сърцето
и душата ми върнете.
Разберете, че животът ...

меланхолик

Poesía

2007-01-10T12:56:03+02:00 821 7

нарисувани деца 🇧🇬

Пистолети шоколадови
със захарни петлета,
улучват мишени мармаладови
с куршуми от кюфтета.
Нарисувани деца, ...

меланхолик

Poesía

2007-01-09T20:17:10+02:00 1.8K 11