myworld
284 el resultado
Когато ти от мен за вечно си отидеш,
аз просто няма да остана цял.
Затуй те моля - прояви над мене милост.,
че моя свят да пазиш снежнобял.
Все моля те - не тръгвай тихо с Господ, ...
  560 
Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.
И мигом ще се галиш от кръвта, ...
  370 
Окапаха душите ни насън,
от полет към небето на надеждата.
Щом болката е споменът от гръм,
от удара на късните ни нежности.
И огънят е силата от звън, ...
  308 
Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.
И мигом ще се галиш от кръвта, ...
  253 
От сън порастнаха моретата в света,
в две очи от спомена обляни.
Сега си дух и цвете над пръстта
и все боли ме с поглед да те галям.
И все реки се носят по лице, ...
  266 
Запя в небе. Ти с песен ме погали.
И ти - дете. И аз - невръстно, малко.
Изгря от сън. В мен слънцето рисуваш.
С вълшебен звън. От нежност ли съм влюбен.
Нима си дух. Щом светиш и в деня ми. ...
  296 
В мен слънцето не спира да блести,
а вятърът рисува с нежен полъх -
небето ми от хиляди мечти,
така в очите ми от влюбения поглед.
Защото теб си те сънувам от дете, ...
  333 
А как обичам аз в съня си да летя,
да чувствам необята с нежен полет.
И все оттам да виждам горските цветя,
да милвам тихо със сърцето си покоя.
Така и ти ще литнеш в синьото със мен, ...
  273 
Небе ли си, самотен кръст в душата,
защото ме боли от всеки полет.
Дете ли си, греховен нощен вятър,
а искам да те любя аз без корист.
Море ли си, лъжовен в мене пясък, ...
  318 
И слънцето от обич ще блести.
Небето ти ще милва с лъч надежда.
С душата ти, заключена от стих.
Щом е свят от топла нежност.
Отпиеш ли от чудото любов. ...
  350 
Да имаше на два пъти сърце,
една жена така да си обичаш.
Че сякаш да поискаш да умреш
и после да засветиш сред звездите.
Ти вдишвайки от силата на Бог, ...
  313 
Понякога се рониш от небе,
което е покълнало във мене.
И сънища не спираш да крадеш,
даже и от слънцето ми денем.
Тогава си изгаряш във сърце, ...
  415 
Щом ангелът погален е от дъжд,
не моли Бога в църква да се кръсти.
А с обич се излива в шепа дъх,
сърцето ти чрез капките прегръща.
И сто реки невидимо текат, ...
  230 
Ще трябва да те нося в самота,
защото ти си дух невидим.
и щом политнеш с птици на ята -
от моето небе ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
  439 
И защото те сънувах със разперени криле...
ти носеше се сред рояк от птици...
така политнах в синьото със теб...
в миг душата си пред мене да разкриеш.
Аз мълком в дъх ще те даря с любов... ...
  274 
Как искам да отлитна надалеч...
да светна с дъх в безплътните ти длани...
и с любов да ме погалиш във небе...
да пречистиш тъй душевните ми рани.
Да стоплиш ти сълзите ми в съня... ...
  369 
Отдадох си сърцето. Да си жена,
която да изгаря в свята обич.
А беше само неугасваща звезда.
От тъжното несбъдване да бъдеш моя.
Една душа аз врекох ти - да си любов, ...
  309 
Да бях отпил от твоето сърце
с всичките сълзи от замечтаност.
Тъй щях да литна в синьото небе
и в миг с любов да ме нахраниш.
А аз стоях... с безжизнена душа, ...
  331 
Ако трябва ще засветя във нощта..
с моята най-топла и прощаваща усмивка..
да мога пак да те създам от пепелта..
а пък ти с душа да ме повикаш.
Но не трябва да те пазя във съня.. ...
  373 
Излъгах те, че мога да летя..
направих го с измамния си поглед..
нямам вече никакви крила..
забравил съм последния си полет.
Излъгах те, че мога да летя.. ...
  360 
Открадна ми синьо небе..
да бъде в очите ти пристан..
обичаш от мен да крадеш..
трепети, колкото искаш.
Открадна ми синьо небе.. ...
  367 
Аз рисувам небе. То ще гали очите ти.
Тъй във теб ще плете. Полет на птицата-скитница.
Ти си само дете. И сънуваш си мислите.
Нежно пърхаш с криле. Щом в душата ти чисто е.
Тебе нося в сърце. Как те пазя във тъмното. ...
  426 
И ти ще имаш някога деца,
ще бягаш с тях, ще тръпнеш и ще викаш..
в очите им - там хиляди слънца,
лъчите им във твоите ще бликнат.
И ти ще имаш някога деца, ...
  294 
Аз всеки път се раждам със дъжда..
и всеки път разтварям с дъх небето..
така рисувам си във мен света..
припомням си, че нося нещо детско.
И чувствам, че във вените кръвта.. ...
  324 
И мен ще ме захвърлите на клада,
но аз и тъй ще дишам и пламтя,
щом роден съм да отида в Рая
и там със Ангелите да летя.
И няма никога да страдам, ...
  299 
Как искам да ти дам небе,
най-чистото и святото, и синьо,
а ти разтворила с любов криле..
да летиш след толкова години.
Как искам да ти дам море, ...
  382 
Най-тежкият ти дълг е към дете..
щом мечтите му жестоко си ограбил..
и разкъсал си света му ти на две,
отрязвайки крилете му на ангел.
Най-тежкият ти дълг е към дете.. ...
  247 
на баба ми
"Почерниха земята ни, момче"..
в нощите разказваше ми баба,
от питата отчупваше парче,
но в гърлото засядаше ми хляба. ...
  347 
О, Боже, светът е станал черен..
и човешките мечти са във вериги,
а слънцето не свети денем,
тъмно е в душите на мнозина.
Виж, животът вече е изчезнал.. ...
  291 
Сънувам те със ангелски крила...
тъй пречистена, смирена си до мене...
и вдишваш си от бяла светлина,
с нея двамата сме озарени.
И носим се сред птичия рояк... ...
  325 
Навярно във съня ще полетиш..
с тъй бялата и хубава надежда,
това е чудото, когато спиш..
да се носиш във небесна нежност.
Мигом ти замаян ще мълчиш.. ...
  355 
Но даже да изчезна от света..
все тъй ще те дарявам с обич,
в мислите ти нежно ще шептя..
с думите отронени от Бога.
И в миг ще те снабдя с небе.. ...
  374 
Повярвай ми.. умирам за любов..
тръпна някой силно да обичам,
да давам цялото добро от Бог..
от силата на любовта да дишам.
Ти вярвай ми.. копнея за любов.. ...
  602 
Убивай ме. Убивай ме с любов..
нека само бъде споделена,
до мен заспивай всяка нощ,
милвай ме като мъничко бебе.
Да се родя.. в своя изгрев нов.. ...
  370 
А тъй виновно е. Виновно е сърцето..
че не спира тебе да обича..
с влюбени очи те гледам..
но ти ми казваш, че си ничия.
Как искам любовта ти да събудя.. ...
  436 
Навярно в мен ще падне пак нощта..
щом с молитва тихо ще се кръстя..
сега от болката ми иде да крещя..
че в душата ми е толкоз мръсно.
Но ще изплача, знам, последната сълза.. ...
  256 
Не мога. И не искам да съм друг..
в сърцето океани нося..
вълните ме изпращат все на юг..
на места, изпълнени със рози.
И някак си се раждам в този път.. ...
  275 
Почуках на вратата. Но не отвори никой..
Обърнах се назад. И в миг си тръгнах..
След туй те чувах дълго да ме викаш..
Пък аз потъвах някак си във тъмното.
Останах сам. А не можех да заплача.. ...
  667 
Надраскахте душата ми във миг...
спрете се, че страшничко е, хора...
ще чуете болезнения вик...
тя ранима е до своя корен.
Разпънахте живота ми на кръст... ...
  290 
Запяха птиците. Над двора.
Обикнах всичко. Без капка корист.
Присветна слънце. Посред нощ.
Небесно звъннах. В красив разкош.
Тя бе жена. С душа на ангел. ...
  325 
Propuestas
: ??:??