myworld
284 el resultado
В очите аз видях отровата ти жалка,
в очите късах от последния ù плод -
на споменът, заключен в рамка,
там стихваше предишният живот.
В сърцето аз видях смъртта ти жалка, ...
  348 
Тя все ти хвърля във очите кал,
но през тъмното отново виждаш,
до днес живота си не си проспал,
даже дните си сега предвиждаш.
Ти не можеш да умираш тук, ...
  513  11 
Не вярваш, че си шепа студ,
отказваш да приемеш злото,
пък някога си бил и друг,
когато си отричал Господ.
Ти виждал ли си струя прах, ...
  513 
Аз на тебе посвещавам стих,
който чакала си ти с години.
Тъй в душата ти любов родих
в най-светлите от Бога рими.
А в пустиня процъфтя живот. ...
  511 
Понякога ще спирам тук,
в очите ти да видя всичко,
потъвайки във твоя скут
и отново ще ти бъда хищник.
Останеш ли във моя плен ...
  346 
Заповядай, влез. Налей си
Шардоне.
Отпий си дъх. Макар и да
горчи.
Какъв е сън. Да останем ...
  466 
Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...
  510 
Сънувах път, земята се разтвори. И ти се спря, към мене се протегна.
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...
  502  11 
Добре дошла, постелих ти
софрата,
постой за миг, не гледай, че е
късно,
сега си тук и в роля на ...
  571  14 
Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот, ...
  469 
Чии са тези, буйните къдрици,
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.
А как те чувам, чувам те в сърцето, ...
  351 
Ти помниш ли онази вечер,
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".
Кои са тези чудновати хора, ...
  435 
Прелита си в съня пчела,
а ти - прозрачна чашчица на цвете.
Две невидими във нас тела,
докосват се, докосват се във световете.
И чувстваш се отново цял, ...
  507 
Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят, ...
  448 
Забравих го и този дом,
а все отваряш - да ме пуснеш,
пък вътре музика и тъжен тон,
и пак ме чакаш, и хапеш устни.
Аз чувах те, до кръв сълзях ...
  554 
Разпръсна всички светове. И вече съм безпаметно самотен.
А светлото отдавна не зове. То камък е, в душата на сиротник.
Не виждаш ли, очите са поток. Две мътни по лицето струи.
Молитва е, нестигнала до Бог. А мислих си, че може да ме чуе.
Родих ли се така раним. Щом кръвта ми от сърцето стича. ...
  564  25 
Аз чакам болката да стихне
и ще дойда тайно във съня ти.
А ти ще ме обвиеш като вихър,
тъй пак ще ми препречиш пътя.
Тогава ще пропадна в бездна, ...
  717  21 
Душата ми е вечен ручей. Разгръщам я пред Бога, плисна.
Теб със струята улучих. А бе до вчера невъзможен пристан.
И ето, жива си от този спомен. Така ще идвам често във съня ти.
Ще виждаш в нишките на гоблен... един неизбродиран във сърцето пътник.
Пък даже да е тъжна гледка. Ще знаем тайно... любов ...
  493 
Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...
  705  11 
Остави си сълзите тук,
повярвай ми, не съм побъркан,
вече съм страхотен, друг,
сърцето ми е свята църква.
Ето, търсих те по своя път ...
  627  21 
Отрекох се от този свят. Отрекох се от всяка близост.
Ти просил ли си резен хляб... от шепите на някой ближен?
Износих си душата - стон. И всичките порезни рани.
Пак молих се за вечен дом... със сключени пред Бога длани.
А има ли живот насън? Какво е да си земно-кратък? ...
  1449 
Отправих се към онзи бар,
там пълнят всичките ми чаши.
И питам се дали е чар,
щом хората ми казват "наш е".
Говорих си на "ти" със тях, ...
  445 
Напразно се родих сред всички
и думите им - висш сарказъм,
играха си със мен игрички,
останах си такъв, белязан.
Напразно се родих сред всички ...
  513  15 
В сърцето си забих игли. Тъй нося в себе си венеца.
Пък той е с нишки от бодли. Такава е съдбата на светеца.
Отново пътят на душата сви. Към птиците в небесно ято.
А споменът в съня кърви. И връщам се към теб, обратно.
Как чудих се дали преди... съм чувствал неизмерна обич. ...
  430  12 
Политнах със рояк от птици. Разперих си така крилете.
На земята все съм ничий. Само крача по едни павета.
Навярно е такъв простора. Летя си, за да падна долу.
И с предатели сега се боря. Тъй винаги оставам соло.
Пък тайничко минавам моста. През различните във Бог планети. ...
  459  10 
Ти мислиш, че съм още лош.
Но чувствам се почти разлистен.
И казваш ми "да спиш във кош".
"В съня си ще намериш пристан".
Нанесох се под твой покров. ...
  550  15 
Пред болката градиш стена. И раните превързваш денем.
А сърцето на една жена... от спомени сега си стене.
Виж, пътят ти е вече сив. Пък можеше да бъде цветен.
Без обич се умира жив. Превръщаш се във сляп несретник.
Изчезваш като пушек - дим. И безжалостно гребеш душите. ...
  470 
Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче. ...
  474 
Рисувай Майчице, отпий лъчи.
Рисувай Слънцето във две очи.
Летят листа, сноват брези.
По таз земя, сред куп сълзи.
Отпий сърце, отпий душа. ...
  408 
Аз искам да съм само дух. В безкрайните, насън, пространства.
Навярно съм роден без нюх. Щом безмълвно подминавах шанса.
Пък трябваше да бъда строг. Към живия във мене Дявол.
Отрекох се дори от Бог. И молитвите сега припявам.
Аз искам да съм само друг. По камъни небесен ручей. ...
  467 
Ти пляскай ми, живот - душа.
И милвай ме, поток - вода.
Ти плащай ми, какъв е грях.
Съшивай ме... свещице - прах.
Прощавай ми, рисувай дъх. ...
  657  12 
Свири, Сърце. Ще плисне ручей.
Кръвта зове. По път я смучиш.
Какво дете. Неволно крачи.
А все плете. Насън по здрача.
Рисува дом. И двора вкъщи. ...
  597  17 
Нагледах се на лоши хора.
И в бездната така пропадах.
Надявах се да свърши скоро.
Отмина си и тази младост.
Сънувах го в нощта развоя. ...
  513 
Понесох се във този влак
към тесните самотни гари,
сънувах те на всеки праг,
сърцето си така опарих.
Сънувах те в ръце на друг, ...
  430 
Пътувам сред измислен кръг
в дяволски бездънна бездна,
към своята телесна смърт,
към спомени, които чезнат.
Навярно е поточе - сън, ...
  467 
Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце, ...
  448 
Аз не стрелям никой по вина. Дълго носих своя отпечатък.
Боли във мен и всяка тишина. Погубих си в греха душата.
Но търсих във Живота мир. В най - тънката човешка клетка.
И мъката бе там, подир... Дяволската сънна гледка.
Как галих се в тревица - стрък. Сред бурени отвъд скалите. ...
  424  10 
Това е полетът на тези птици. В онази - нашата минорна песен.
Две истински печал - зеници. Две стръкчета фалшива плесен.
Две пагубни следи - години. Две болести в съня ни грешен.
Тук вярата е само в синьо. Тук изходът е вечно днешен.
А има ли живот насила? В смъртните криле на Дявол. ...
  548  15 
И слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...
  544  14 
Измислям си сонети - дъх,
измислям си и полет - сянка,
политам към измислен връх,
не вярвах, че е само дрямка.
Сънувам те на тъмен бряг, ...
  427  10 
Propuestas
: ??:??