Patrizzia

2,7 el resultado

Хората ще чукат на дърво 🇧🇬

И не знам кога и как, дали,
мога само да ти обещая,
че ще спре, че няма да боли,
но далеч не обещавам рая.
Свикнала си. Ад е като ад. ...
329 2

Имане 🇧🇬

Те са ѝ едничкото имане.
От сърце ги дава, не тъжи.
В този свят, обръгнал на лъжи,
нещо и след нея да остане.
Колко нощи, на кълбенце свита, ...
389

Eто ме 🇧🇬

И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
380 1

И чакаме 🇧🇬

Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
423 4

Последен стих 🇧🇬

Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...
358 3 7

Ти моя обич 🇧🇬

Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...
392 1

Адресът песен е 🇧🇬

Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
409 1 2

Дотогава, докогато 🇧🇬

И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...
418 2

Добре ми е така 🇧🇬

Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
526 2 2

По малките ми длани има кръв 🇧🇬

По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
455 2 4

И винаги се мръква 🇧🇬

Като надгробен камък тъжни, тежки,
баладите вълнуват, до сълзи.
Самотен лъч по рамото пълзи
и совите проплакват. По човешки.
И тази нощ студени и сами са, ...
371 4

Mуз търся, по възможност два 🇧🇬

Проблема си реших накрая
и музите ми до една,
се разлетяха. Все е тая,
нали съм като тях – жена.
Да съм добричка дотежа ми ...
423 1 9

Светеща душа 🇧🇬

Сърцето ми – цигулка, се събужда
и твоя съм, на всички, и съм ничия.
Понякога любов съм, друг път нужда,
душата ми е музика... Обичай я.
Понякога е толкова плашлива, ...
454 5 4

Поне не се страхувам да греша 🇧🇬

Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
553 4

*** 🇧🇬

На битието да съм роб?
Не, няма как да ми се случи,
живот би бил – по-лош от кучи.
За птици не изравят гроб.
Да се сниша до полутон? ...
282 3

Шепа ноти, три кръгчета дим 🇧🇬

На терасата – кучешки студ.
Вън е тъмно. Към пет е и нещо.
Само вятър – достатачно луд
с мен споделя кафето горещо.
Из под вежди ме гледа пингвин. ...
358 1 4

Аз съм тази, която не бях 🇧🇬

Уморих се от стягащи пръстени,
примки въжени. Дишам едва.
С тиха обич и нежност покръстени
думи имам. И само това.
Уморих се в блатистите пристани ...
338 1

Hе ми се свиди 🇧🇬

От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
377 2 3

Спете в леглата си без да се будите 🇧🇬

Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
354 1 2

Нищо страшно, животе не става 🇧🇬

Просто ставам онази, която
преди век ли, но помня, че бях
и в душата заспалото лято
сутрин будя го с песен и смях.
Чудесата – забравени, прости ...
367 5 8

Не си отивам 🇧🇬

Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън, ...
392 5 4

Лунен лъч намѐсто пръстен 🇧🇬

Лунен лъч намѐсто пръстен,
вместо клетва – тъжен стих –
нежно с името ти кръстен
аз насън ти подарих.
От дъждеца мокра песен ...
371 2 5

Опомняне 🇧🇬

Този свят се побира в очите за бъдното слепи,
а изглежда измамно безкраен, но не е така.
Здраво делника стиснали пак в посинелите шепи,
не подаваме нивга на никой за помощ ръка.
Този свят не е наш и в душите си всички го знаем ...
295

Орисана 🇧🇬

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
373 2 3

Cлед първия завой 🇧🇬

Очите ѝ са топли и се смеят,
и влюбен си дори, и да не си.
Ревнуваш скришом и от суховея,
погалил нежно нейните коси.
Тя цялата е песен и закачка, ...
396 3

Eсенна любов 🇧🇬

В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
771 8 10

В стиха и в сърцето крия те 🇧🇬

Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
550 1 2

Посоката - присъда 🇧🇬

Сърцето? Непокорно вечно бе,
авлига, славей или бяла врана.
Там, в клетката сънувайки небе,
по-лошо и от смърт, ако остана.
Душата? Аз сама не я разбрах, ...
335

Може би 🇧🇬

Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...
373

Kадрил за трима 🇧🇬

И този месец си отиде,
изчезна бързо, яко дим.
За нещо вятърът обиден
до мен се сви – да помълчим.
Ти знаеш, ветре, че го мога ...
336 4

Повярвай в невъзможната възможност 🇧🇬

Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...
335 2

(Пред)есенна обич 🇧🇬

Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха, ...
384 3 6

Нямам много. А те пък имат ли? 🇧🇬

Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е. ...
359 3

Някой, някъде 🇧🇬

Кой небето обагри в червени,
топли, ласкави краски над мен?
Капки кръв в изтънелите вени
на усмихнат пред другите ден.
Кой нашари дърветата щедро, ...
333 4

Oбич е рожденото ми име 🇧🇬

Добре си ми е вън от рая.
Денят е като сън, а не заспивам
и нощем в стихове сияя,
виж, аз съм лудата – оная,
която щом се влюби е красива. ...
356 1

Kлетва за обич 🇧🇬

За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...
466 9 12

Приятно ми е, Александър 🇧🇬

Лятото на 2011. Ягодина – Сърбия. Ядосал ме е бившият ми мъж, място не мога да си намеря. Къщата и дворът светнаха. "Скачам на метлата" и към аквапарка, а той – на майната си Райна (с извинение) Сядам там в някакво капанче, веся нос над кафето си. По едно време някой се тръшва на стола до мен. Вдига ...
391 1 3

Щом болката се поболее 🇧🇬

И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.
Едничка лудост ме догони, ...
325 2 3

А можех ли? 🇧🇬

Опитах се. Луната е свидетел.
Като вълчица в болката си вих.
С въже от тръни връзвах си ръцете.
Оставях ненаписан този стих.
Опитах се. Сълзите си не скривах, ...
467 3 7

Сърцето не научих как да лъже 🇧🇬

Като южняк сред ледената зима,
ще те погаля, после нелюбима,
ще го последвам - мрака безпризорен,
ще си отида тъжна и нечута.
Душата от столетия се лута, ...
383