Patrizzia (Надежда Ангелова) - Obras

Понякога 🇧🇬

Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-12T16:13:43+03:00 398

Лудата в мен 🇧🇬

Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,
ти си без нея. Живуркане в сивото, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-11T22:43:02+03:00 460 1 5

От съдбата чакам знак 🇧🇬

Нямам дом или адрес,
квартирант – на чужда къща,
който ми е ближен днес,
утре – юда ме прегръща.
Вятърът ме е довял. ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-11T15:47:08+03:00 399 3 3

Съм ли, не съм ли? 🇧🇬

Каквато бях – била съм... И забравена.
Анатема и болка. С порив нов,
когато нямам нищичко за правене –
създавам свят от звуци и любов.
Днес друга съм. И мъничко съм същата, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-09-10T23:55:15+03:00 351 4 6

Cветли вини 🇧🇬

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica, Formas fijas

2024-09-09T23:36:04+03:00 390 2

Аз просто знам 🇧🇬

Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.
За всичко, знай, причина има. ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-09-08T23:48:16+03:00 415 2 5

Септември съвсем като лято изглежда 🇧🇬

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje

2024-09-08T05:44:16+03:00 418 2

Стига това... 🇧🇬

Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-09-08T02:03:23+03:00 489 1 2

Чай Ван 🇧🇬

Годината е 1987. Действието се развива в познатото ви вече кафе на бензиностанция "Дъбника" във Враца, в което работех тогава. В сервиза на гореспоменатия обект работеше Ванката. Скромен и тих стар ерген, побъркан на тема здравословен живот. Кой пие кафе, кой кола, капучино, нес кола – Ванката – чай ...

Patrizzia

Prosa » De humor

2024-09-07T01:09:40+03:00 651 2 8

Не чети този стих 🇧🇬

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-06T22:55:15+03:00 421 2

Ерес съм 🇧🇬

Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-05T00:49:08+03:00 522 1 3

Любов насред суша 🇧🇬

Реката, която пресъхва полека
е тъжна, защото не милва брега.
Жена ли е – срещнала късно човека?
Любов насред суша – ненужна сега.
Реката, която сред камъни голи ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-09-04T00:52:15+03:00 395 2 2

В седефената мрежа на съня 🇧🇬

В седефената мрежа на съня
намирам своя пристан. Тъй мечтан е,
а знам, че няма дълго да остане,
ще отлети. И как да го виня?
Душицата му златна ще краде ...

Patrizzia

Poesía

2024-09-03T09:37:46+03:00 446

Дайте смело дела ми на кучето 🇧🇬

Ще я трясна вратата последната,
най-последна и тежка от всички.
На трапезата вечер щом седнете,
не примамвайте спомен с трохички.
Дайте смело дела ми на кучето, ...

Patrizzia

Poesía

2024-09-01T23:59:02+03:00 356 4

Сърца на птици 🇧🇬

Крилатите са другата порода
и често неразбрани са. Уви.
А те летят дори когато ходят
и нищо по вода не им върви.
Усмивката е дрехата сияйна, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-09-01T13:07:38+03:00 974 2 10

Tи само за любов ми говорѝ 🇧🇬

Кажи, че ме обичаш... и ми стига.
Или не казвай нищо, замълчи!
Ще се вглъбя в поредна стара книга,
за да си скрия тъжните очи.
А вдигна ли очи – сияя цяла, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-31T12:55:19+03:00 453 2 2

Среднощен дъжд 🇧🇬

Заваля, заваля, заваля
и се свърши проклетата суша,
под сребристата стара ела
шепа градски врабчета се гушат.
Ти заспа, ти заспа, ти заспа, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-30T00:00:37+03:00 478 2 6

Kрасива 🇧🇬

От чаши неизмити аз не пия,
а в кръчма, за която и не знам,
открили ми тефтер – за вересия,
дори кракът ми не е стъпвал там.
В бордеите, в които и не влизам, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-29T07:42:20+03:00 472 2

Категорично 🇧🇬

Каква любов ще е, щом мигом коленичи
пред земните закони и се покори?
Светът обръгнал и навикнал да е ничии,
омразен станал е на себе си дори.
Каква любов ще е щом слепите недели ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-28T16:44:19+03:00 510 1 2

Предесенно 🇧🇬

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Filosófica

2024-08-27T20:32:50+03:00 436 1 2

Едва 🇧🇬

Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-26T23:28:19+03:00 719 2

Такава съм си 🇧🇬

Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-25T14:06:12+03:00 557 1 2

* * * 🇧🇬

Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-08-24T08:10:00+03:00 367 3 3

Животът на последното щурче 🇧🇬

Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-08-23T08:47:08+03:00 535 2 2

Може би 🇧🇬

Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-22T23:46:48+03:00 360

Смъртта е само недописан стих 🇧🇬

Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-22T00:14:14+03:00 450 4

Луната ще забрави... Не и ти... 🇧🇬

Красива си, но толкова студена,
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-21T01:31:30+03:00 299 1 2

Неизбежно 🇧🇬

Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Del paisaje

2024-08-20T19:39:32+03:00 511 2 9

Бели нощи, златни дни 🇧🇬

Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-20T08:10:09+03:00 388 1 4

Kакво ли мога друго да направя? 🇧🇬

И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-18T22:24:51+03:00 476 2

Светли безсъници 🇧🇬

От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-17T01:28:18+03:00 578 2

Hасън 🇧🇬

Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-15T22:45:11+03:00 432 1

Порастване 🇧🇬

Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-15T19:34:14+03:00 379 1 3

Дори и без да зная как се пише 🇧🇬

Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...

Patrizzia

Poesía » Filosófica

2024-08-14T23:39:42+03:00 537 2 7

Съдбата ми какво за мене предвещава? 🇧🇬

Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Formas fijas

2024-08-14T01:52:10+03:00 454

Огнено 🇧🇬

В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-12T23:59:41+03:00 388 1 4

Свят за обич 🇧🇬

От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...

Patrizzia

Poesía » De amor, Filosófica

2024-08-12T18:40:48+03:00 424

* * * 🇧🇬

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-11T01:39:46+03:00 336 2 3

Съм и ще бъда 🇧🇬

Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...

Patrizzia

Poesía

2024-08-10T20:14:09+03:00 378 1 4

Каквото да ти кажа 🇧🇬

Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...

Patrizzia

Poesía » De amor

2024-08-09T01:00:31+03:00 401 1 3